В музикалното предаване „На опера в събота” по програма „Христо Ботев”(БНР) днес, 7 март, от 20 ч. в продължение на 240 минути ще бъдат излъчени някои от най-вълнуващите записи на Мирела Френи. Легендарното сопрано си отиде от този свят на 9 февруари – броени дни преди тя да навърши 85 години.
През 1963 Мирела Френи впечатлява Миланската скала като Мими в митичната постановка на Франко Дзефирели на „Бохеми“. На диригентския пулт е Караян. Пленен на мига от вълшебния глас и артистичност, от рядко срещана сценична освободеност и съвършена естественост в моделирането на вокала, маестрото без колебание поверява на чаровната дама от Модена ролята на Мими. Твърдят, че Мирела Френи била любимата певица на Караян. Едва ли е била единствената. Много по-важно е обаче, че творческото вдъхновение озарява съвместния им артистичен път повече от две десетилетия. Вдъхновение, което ражда чудни плодове – спектакли, концерти, филми, записи.
През 1972 година Мирела Френи, Лучано Павароти и Херберт фон Караян правят култовия запис на „Бохеми“ от Пучини за фирмата Decca – ще ви предложа част от него в съботната вечер. Според критиците, Френи разкрива най-силните черти на творческата си природа. Умението до неузнаваемост да се припокрива със своята героиня, в повечето случаи твърде различна от самата нея.
„В областта Реджо-Емилия, в която съм родена, жените са темпераментни, борбени. Когато правя роли като Мими, Бътерфлай, или пък Лиза Татяна, ми е нужна подготовка не само психологическа, но и чисто физическа. Тялото ми трябва да възприеме съответния образ. Когато снимахме филма „Мадам Бътерфлай“, режисьорът Жан-Пиер Понел бе ангажирал много опитна японска актриса. Учеше ме на всичко свързано с душевността и поведението на Чо Чо Сан – походка, жестове, израз на лицето…
Японките поемат всичко навътре, дълбоко в себе си. Те не реагират външно. Веризмът на Пучини пък е пълна противоположност на подобно поведение! Представете си какви усилия са потребни, за да открия пресечната точка между двете! Е, твърдят, че съм успяла. Филмът бе посрещнат с голям възторг“, връща лентата Мирела Френи.
Впрочем шедьовърът на Жан-Пиер Понел излиза на екран през 1975. Мирела Френи вече е превзела най-престижните световни театри.
Възторжено я аплодират на фестивалите в Глайндборн и Залцбург. Ролите на знаменитото италианско сопрано са над 40, а през 70-те години пламва голямата им любов с Гяуров.
„Николай се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години! Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак по-земна… Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно… Беше наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг“, спомня си Мирела Френи славните времена, когато двамата с Николай Гяуров събираха погледите на околните не само на сцената, но и на бляскави светски събития… А ние ще се насладим на артистичния им блясък в топрегистрации на „Дон Жуан“, „Фауст“, „Дон Карлос“…
„Обиколих целия свят и винаги съм усещала, че ме обичат“, не крие вълнението си Мирела Френи. „Оценяват това, което съм направила в театъра. Как да не съм щастлива! Но светът не е само опера! Важно е да се разбираме, да си помагаме в общите усилия светът, нашият свят да бъде по-добър и усмихнат…“
