Светът на операта загуби една от най-добрите си певици, легендарното сопрано Мирела Френи, съпруга на Николай Гяуров, съобщи repubblica.it. 

Френи, която по-късно този месец щеше да навърши 85 години, почина в дома си в Модена след продължително боледуване. 

МИРЕЛА ФРЕНИ е родена на 27 февруари 1935 г. в Модена, Италия. Има дълга и успешна кариера. Дебютира в операта 19-годишна в Модена - ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе. 

През 1958 г. печели конкурс и изпълнява ролята на Мими в „Бохеми“ на Пучини в "Театро Реджио" в Торино. Постига световнаизвестност с интерпретацията на Адина в постановката на Франко Дзефирели на „Любовен еликсир“ от Доницети в Глиндебурн, където тя също участва и в опери от Моцарт през 1960 – 62.

Двамата с Лучано Павароти се считат за най-добрите изпълнители в „Бохеми“. Френи е постоянна партньорка на Павароти както на сцената, така и в звукозаписното студио.

През 1981 г. Френи се омъжва за Николай Гяуров. Двамата заедно спомагат за основаването на центъра Centro Universale del Belcanto във Виньола, където започват да водят майсторски класове през 2002 г.

За живота си с Гяуров оперната прима споделя: „Николай се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години! Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак по-земна... Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно... Бе наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг”.

След смъртта на Гяуров през 2004 г.  Френи приключи професионалната си кариера на сцената с „Орлеанската дева" на Чайковски в Националната опера във Вашингтон през април 2005 г. Тя продължава общото им дело по запазване традицията на белкантото и продължава да обучава млади певци от цял свят, като ги съветва:

"На сцената трябва да забравиш, че си певец! Самоцелното вокализиране не е нужно никому! На сцената си преди всичко актьор! Образът, който изграждаш те прави значим като творец...”

Френи публикува мемоарите си „Mio Caro Teatro“, през 1990 г. През 2002 г. е удостоена с почетна степен от Университета в Пиза за „значимия й принос за европейската култура“. Преди дни беше удостоена с "Кристално огърлие" на Съюза на  българските музикални и танцови дейци .

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...