„Времето е винаги минало, бъдещето е винаги перфектно.“

„Никога не си по-силен от момента, когато стъпиш на другия край на отчаянието.“

„Най-голямата лъжа, изричана за любовта, е, че тя освобождава.“

„Престанете да се тревожите за своята идентичност. Фокусирайте се върху хората, за които ви е грижа, идеите, които имат значение за вас, и вярванията, които отстоявате.“

„Литературата не трябва да бъде самодостатъчна. Романи, които засилват самодоволството на читателя, никак не помагат.“

 „Днес не мога да понасям телевизията и се надявам, че децата, които израстват с интернет един ден ще се върнат към истинската реалност.“

 „Причината да пиша е, за да не се разхождам като сомнамбул цял живот.“

„Човек няма любимци сред децата си, но има съюзници.“

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

„Картичките създават впечатлението, че всички заслужават любов. Не. Всички заслужават чиста вода, но не и любов през цялото време.“

„Обектът на страстта е само спомагателен за самата страст.“

„Лесно е да сбъркаш жена с философия.“

„Завършените истории са редки, подобно на честността.“

„Не мога да повярвам, че хомосексуалността е толкова забавна. Хетеросексуалността поне не е.“

„Не се чувстам горда да бъда жена. Нито пък съм горда от това, че съм човек. Единствено съм щастлива, че съм такава.“

„Писателите не пишат това, което искат, а това, което могат.“

ЗЕЙДИ СМИТ - британска писателка, родена на 25 октомври 1975 г. Тя е една от най-награждаваните съвременни авторки. Известна е с романите „Бели зъби“, „N W“ и „За красотата“, които са преведени на български. Била е номинирана за „Букър“. Преподава творчесто писане в „New York University“ от 2010 г. Членува в Кралското литературно общество от 2002 г.