На 9 януари световноизвестният диригент Антони Вит излиза на сцената на столичната „Зала България” за първия концерт на Софийската филхармония за 2020 г. Маестрото е подбрал шедьоври от полската класическа музика: Увертюра към операта „Халка“ от Станислав Монюшко, „Станислав и Анна Освиенцимови“ от Мечислав Карлович, „Крешани“ от Войчех Килар и„Стабат Матер“ от  Карол Шимановски. Солисти са Ивона Хоса, Ева Марчинец и Ярослав Бренк. 

АНТОНИ ВИТ е роден в Краков на 7 февруари 1944 . Ученик е на големия композитор Кшищоф Пендерецки,  в началото на кариерата си е и асистент на Херберт фон Караян. Дълги години е бил директор и главен диригент на оркестъра на Полската телевизия и радио, артистичен директор на Варшавската филхармония. Номиниран 7 пъти за наградата „Грами“ за записите на произведения от Кшищоф Пендерецки и Карол Шимановски. Получава наградата през 2013 за записите на „Фонограми“, Концерт за валдхорна, Партита, „Пробуждането на Яков“ и „Анаксис“ от Пендерецки. Той е носител и на наградите „Diapason d'Or“, „Grand Prix du Disque de la Nouvelle Academie“ и „Classical Award“. Работил е с най-големите оркестри като Берлинската филхармония, Дрезденската държавна капела, Лондонския Кралски филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Оркестъра при Академия Санта Чечилия, Петербургската филхармония, Симфоничния оркестър на NHK и мн. др. Осъществил е поредица световни премиери, включително на произведения от Пендерецки и Килар („Септемврийската симфония“ на Войцех Килар е посветена на диригента). За изтъкната творческа дейност и популяризиране на полската музика в страната и чужбина, е удостоен с „Брилянтна диригентска палка“.

Вит има повече от 200 записа, сред които е и получилият широка известност  запис на „Алпийската симфония“ на Рихард Щраус с Държавната капела на Ваймар.

Любопитна подробност е, че по специалност Антони Вит е юрист, но в един момент решава да смени професията си и разбира, че трябва да свърже живота си с музиката. Работи известно време с великия австрийски диригент Херберт фон Караян, за когото си спомня:

„Караян беше изключително трудолюбив, музикантите го уважаваха за това, че може да работи 10 часа подред. Като асистент на неговите симфонични концерти и оперни постановки, аз добих колосален опит."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.