СИЙКА ЛАПАЧКА

Балетната трупа на Старозагорската опера ще отбележи на 29 февруари от 19 ч. 96-та годишнина на българското професионално балетно изкуство със спектакъла на култовата танцова драма „Нестинарка" по музиката на Марин Големинов и хореографията на Маргарита Арнаудова.

В обичания и емблематичен танцов спектакъл зрителите ще видят в ролята на Демна примабалерината Анелия Димитрова, Ромина Славова  ще бъде Струна, Фиорди Лоха - Найден, Ивайло Янев – в ролята на Стареца, Марсело Молина - Кольо, солисти и ансамбъл  на многонационалната балетна трупа на Старозагорската опера. Впечатляваща съпътстваща програма ще обогати празничната вечер, която ще започне от фоайето на Старозагорската опера, където от 18.00 часа ще бъде открита изложба 115 години от рождението на Марин Големинов, а в залата на Операта ще бъде прожектиран документалния филм на Елисавета  Станчева и Ясен Харалампиев „НЕСТИНАРКА. ГОЛЯМАТА СРЕЩА НА МАРИН ГОЛЕМИНОВ И ЦАНКО ЛАВРЕНОВ".

Разказът в „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов" проследява историята на нестинарството у нас, разкрива обстоятелствата около написването на танцовата драма, както и вълненията около нейната премиера. Наследниците на Марин Големинов и Цанко Лавренов споделят неизвестни до момента факти около работата по постановката на "Нестинарка" от 1968 г., а три примабалерини, вживели се в образа на Демна пред годините - Вера Кирова, Силвия Томова и Анелия Димитрова - обогатяват историята със своите разкази и изящността на танца. След голямата среща на Цанко Лавренов и Марин Големинов, завесата продължава да се вдига и нестинарското хоро не спира да увлича в ритъма си новите поколения. Както казва самият Марин Големинов "Нестинарка" изгаря върху нестинарската жарава, за да възкръсне след това като феникс из пепелището."

Специални гости на събитието ще бъдат внучката на маестро Марин Големинов Лили Големинова и екипът на документалния филм в „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов" Елисавета  Станчева и Ясен Харалампиев.

 

ИСТОРИЯ

У нас „Копелия" е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство. Хореографията на тази първа„ Копелия" е дело на Анастас Петров (1899-1978), който изпълнява и ролята на Франц. Сванилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов – кметът. Декорите на спектакълът „Копелия" от 1928г. са дело на Александър Миленков, а костюмите – на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.

---

Първата публична изява на балета в Стара Загора е с премиерата на операта „Гергана" от Маестро Георги Атанасов през 1925 г., с която се създава оперната трупа в града. За целта учителят в Девическата гимназия Йосиф Стоилов подготвя осем ученички от девическото педагогическо училище. Близо две десетилетия по-късно, през 1943 г., Катя Л. Абаджиева подготвя танците в операта „Биляна" от Йоско Йосифов. Първият хореограф на трупата със специално образование е Анна Воробьова. Под нейно ръководство се поставят танците в „Продадена невеста", „Риголето", „Кармен". Първият самостоятелен балетен спектакъл „Куклената фея" от Байер (1949) е реализиран под нейно ръководство, а също и „Копелия" (1951).

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си