СИЙКА ЛАПАЧКА

Балетната трупа на Старозагорската опера ще отбележи на 29 февруари от 19 ч. 96-та годишнина на българското професионално балетно изкуство със спектакъла на култовата танцова драма „Нестинарка" по музиката на Марин Големинов и хореографията на Маргарита Арнаудова.

В обичания и емблематичен танцов спектакъл зрителите ще видят в ролята на Демна примабалерината Анелия Димитрова, Ромина Славова  ще бъде Струна, Фиорди Лоха - Найден, Ивайло Янев – в ролята на Стареца, Марсело Молина - Кольо, солисти и ансамбъл  на многонационалната балетна трупа на Старозагорската опера. Впечатляваща съпътстваща програма ще обогати празничната вечер, която ще започне от фоайето на Старозагорската опера, където от 18.00 часа ще бъде открита изложба 115 години от рождението на Марин Големинов, а в залата на Операта ще бъде прожектиран документалния филм на Елисавета  Станчева и Ясен Харалампиев „НЕСТИНАРКА. ГОЛЯМАТА СРЕЩА НА МАРИН ГОЛЕМИНОВ И ЦАНКО ЛАВРЕНОВ".

Разказът в „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов" проследява историята на нестинарството у нас, разкрива обстоятелствата около написването на танцовата драма, както и вълненията около нейната премиера. Наследниците на Марин Големинов и Цанко Лавренов споделят неизвестни до момента факти около работата по постановката на "Нестинарка" от 1968 г., а три примабалерини, вживели се в образа на Демна пред годините - Вера Кирова, Силвия Томова и Анелия Димитрова - обогатяват историята със своите разкази и изящността на танца. След голямата среща на Цанко Лавренов и Марин Големинов, завесата продължава да се вдига и нестинарското хоро не спира да увлича в ритъма си новите поколения. Както казва самият Марин Големинов "Нестинарка" изгаря върху нестинарската жарава, за да възкръсне след това като феникс из пепелището."

Специални гости на събитието ще бъдат внучката на маестро Марин Големинов Лили Големинова и екипът на документалния филм в „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов" Елисавета  Станчева и Ясен Харалампиев.

 

ИСТОРИЯ

У нас „Копелия" е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство. Хореографията на тази първа„ Копелия" е дело на Анастас Петров (1899-1978), който изпълнява и ролята на Франц. Сванилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов – кметът. Декорите на спектакълът „Копелия" от 1928г. са дело на Александър Миленков, а костюмите – на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.

---

Първата публична изява на балета в Стара Загора е с премиерата на операта „Гергана" от Маестро Георги Атанасов през 1925 г., с която се създава оперната трупа в града. За целта учителят в Девическата гимназия Йосиф Стоилов подготвя осем ученички от девическото педагогическо училище. Близо две десетилетия по-късно, през 1943 г., Катя Л. Абаджиева подготвя танците в операта „Биляна" от Йоско Йосифов. Първият хореограф на трупата със специално образование е Анна Воробьова. Под нейно ръководство се поставят танците в „Продадена невеста", „Риголето", „Кармен". Първият самостоятелен балетен спектакъл „Куклената фея" от Байер (1949) е реализиран под нейно ръководство, а също и „Копелия" (1951).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина