„Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма „Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов „Нестинарка“, нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“

Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение - танцовата драма “Нестинарка”. Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се счита за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма. 

През 1968 година „Нестинарка“ става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс „лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България („Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация - именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“. 

Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят  със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година. 

Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца. 

Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът „Нестинарка“ не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава - каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов. 

Откриване: 18:30 часа, 24 ноември 2022 г.

Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.

Галерия „Контраст“

София, ул. „Цар Самуил“ 49 

 

Екип на изложбата: Елисавета Станчева - куратор, Лаврен Петров - организатор, Лилия Големинова - консултант музикално съдържание, глас зад кадър, Любен Ковачев - звукорежисьор,  Емил Данаилов - фотограф, Нигрита Дейвис и Филип Дейвис - превод на английски език, Антония Серафимова - асистент проучване, студио Depikkt - дизайн, Радослав Нейчев - редене и окачване на изложбата, Зорница Василева - логистика. Рамки: ателие  „Арковна“

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

Жорж Сименон, белгийски писател, роден на 13 февруари преди 122 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.