„Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма „Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов „Нестинарка“, нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“

Тези спомени на Марин Големинов отвеждат към предисторията за наричаните от някои “най-българско” музикално произведение - танцовата драма “Нестинарка”. Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се счита за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма. 

През 1968 година „Нестинарка“ става причина за творческа среща (наречена от проф. Розалия Бикс „лъвска“) между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България („Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация - именно те ще бъдат представени в рамките на изложбата „Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“. 

Публиката ще има възможност да надникне зад завесата на една по-малко позната част от творчеството на Цанко Лавренов, част от което ще бъде представено пред публика за първи път. Изложбата ще предложи на посетителите да преминат през бързи скици с моливи, да разглеждат размислите на художника върху различни композиционни решения и да ги сравнят  със завършените маслени произведения, послужили за изработване декорите на постановката от 1968 година. 

Обогатена с музиката на Марин Големинов и подкрепена с богата информационна част, изложбата обещава едно мултимедийно изживяване, посветено на срещата между музиката, изобразителното изкуство и танца. 

Организаторите на изложбата са убедени, че 80 години след премиерата си, спектакълът „Нестинарка“ не спира да предизвиква интерес, възкръсвайки като феникс из пепелището на нестинарската жарава - каквато асоциация неведнъж прави самият композитор Марин Големинов. 

Откриване: 18:30 часа, 24 ноември 2022 г.

Изложбата ще продължи до 1 декември 2022 г.

Галерия „Контраст“

София, ул. „Цар Самуил“ 49 

 

Екип на изложбата: Елисавета Станчева - куратор, Лаврен Петров - организатор, Лилия Големинова - консултант музикално съдържание, глас зад кадър, Любен Ковачев - звукорежисьор,  Емил Данаилов - фотограф, Нигрита Дейвис и Филип Дейвис - превод на английски език, Антония Серафимова - асистент проучване, студио Depikkt - дизайн, Радослав Нейчев - редене и окачване на изложбата, Зорница Василева - логистика. Рамки: ателие  „Арковна“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За механизмите на контрол в седмото изкуство

Книгата на Деян Статулов „(Не)възможната свобода. Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948–1989)“ е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана