БНР

На 28 септември се навършват 112 години от рождението на големия български композитор, диригент и музикален педагог Марин Големинов. Възпитал поколения музиканти, акад. Големинов формира с творчеството си характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване.

Роден е през 1908 година в Кюстендил. Завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) през 1931 година. Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 1931­34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. 

През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936­38). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. В периода 1954-­56 година е ректор на НМА. Директор на Софийската опера (1965­-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).

Автор е на четири опери, две танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; четири симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

 

Запис от Златния фонд – как е написал „Нестинарка“ – можете да чуете в звуковия файл тук 

„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“

Шарл Перо, френски писател, роден на 12 януари преди 397 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…