100-годишнината от рождението на проф. Гриша Островски – актьор, режисьор и преподавател, ще бъде отбелязана на официалната церемония по повод дипломирането на Випуск 2018 в НАТФИЗ на 23 май, съобщиха от институцията.
Поканени са всички възпитаници на Островски, приятели и колеги. Входът е отворен и за онези, които биха се заинтересували от личността му и неговите превъплъщения като педагог, филмов и театрален режисьор.
За разлика от предходните години празникът в НАТФИЗ ще започне с ретроспективен филм за проф. Гриша Островски, чийто автор и режисьор е Петър Бакалов. В лентата са използвани архивни кадри от национална филмотека, национална телевизия, национално радио, архив на НАТФИЗ, архив театри и личен архив.
ГРИША (АНРИ) ОСТРОВСКИ е роден на 25 май 1918 г. в Париж. Завършва театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговския театър (1969-70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър "Иван Вазов". Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и НДТ „Сълза и смях“.
Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕСИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).
Известен е в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.
Умира на 30 април 2007 г.
