Програма "Христо Ботев"

На днешния 25 май през 1918 г. е роден режисьорът Гриша Островски, една от ярките личностите в българското кино и театър. Днес той щеше да навърши 104 години.

Негови са филмите "Отклонение", "Мъже в командировка", "Петимата от "Моби Дик", "Герловска история". Той е един от първите режисьори на Сатиричния театър.

Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.

Роден е в Париж, Франция. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски.

Специализира при проф. В. Константинова в училище "Щукин“ при Вахтанговския театър (1969/70). Дебютира с постановката на "Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в народния театър "Иван Вазов“.

Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ "Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ - Варна (1975-1979) и НДТ "Сълза и смях“.

Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ.

Удостоен е с наградата за педагогическа дейност – "Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала "Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано.

Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието "народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕСИ за филма "Отклонение“ (1969, Варна).

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата