Списание „Logopedics Phoniatrics Vocology” публикува резултатите от изследване, което обяснява уникалния глас на легендата на рок групата „Queen” Фреди Меркюри. Екипът от австрийски, чешки и шведски учени не потвърждават слуха, че диапазонът на вокалиста обхваща четири пълни октави, но откриват интересни подробности за широтата  и дълбочината на гласа му.

Въпреки че е смятан за тенор, по-възможно е той да е баритон. Те основават това предположение на анализ на шест записа, които показват средна  основна честота от 117.3 Hz. Това, съчетано с непотвърденото доказателство, че Меркюри е отказал оперни дуети, защото се е страхувал фенове да не разберат, че е баритон, води до заключението, че е достатъчно талантлив, за да излезе от своя характерен диапазон.

Екипът включил в изследването професионалния рок певец Даниел Зангер-Борх  с цел да възпроизведе гласа на Меркюри. Учените заснемат ларинкса му с 4000 кадъра в секунда, за да разгледат как точно фронтменът на „Queen” прави тази неподражаема дрезгавост и потресаващо вибрато. Те открили, че той вероятно е използвал субхармоника, певчески стил, при който вентрикуларните гънки вибрират заедно с гласните гънки. Повечето хора обаче никога не говорят или пеят със своите вентрикуларни гънки.Оказва се, че гласните струни на Меркюри просто се движат по-бързо от тези на другите хора. Докато едно нормално вибрато се колебае между 5,4 Hz и 6,9 Hz, акапелните записи на Меркюри очертават висока средна скорост на честотна модулация (вибрато) от 7,0 Hz, достигайки границите на вокална тремор.

За да се направи научен анализ, се приема стойността на идеалната синусоида на вибратото за 1, което е доста близо до статуса на известният оперен певец Лучано Павароти. Стойността за Меркюри е средно 0.57, което означава, че вибрациите в гърлото му са достигали дори тези на Павароти.

„Тези характеристики, в комбинация с бързото и неравномерно вибрато, са помогнали да се създаде ексцентричния и пищен стил на пеене на Фреди Меркюри", казва Хербст.

Заключението на учените е, че Фреди Меркюри имал глас, различен от всеки друг рок вокалист, което го прави един от най-уникалните певци и сценични изпълнители на всички времена.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.