Списание „Logopedics Phoniatrics Vocology” публикува резултатите от изследване, което обяснява уникалния глас на легендата на рок групата „Queen” Фреди Меркюри. Екипът от австрийски, чешки и шведски учени не потвърждават слуха, че диапазонът на вокалиста обхваща четири пълни октави, но откриват интересни подробности за широтата  и дълбочината на гласа му.

Въпреки че е смятан за тенор, по-възможно е той да е баритон. Те основават това предположение на анализ на шест записа, които показват средна  основна честота от 117.3 Hz. Това, съчетано с непотвърденото доказателство, че Меркюри е отказал оперни дуети, защото се е страхувал фенове да не разберат, че е баритон, води до заключението, че е достатъчно талантлив, за да излезе от своя характерен диапазон.

Екипът включил в изследването професионалния рок певец Даниел Зангер-Борх  с цел да възпроизведе гласа на Меркюри. Учените заснемат ларинкса му с 4000 кадъра в секунда, за да разгледат как точно фронтменът на „Queen” прави тази неподражаема дрезгавост и потресаващо вибрато. Те открили, че той вероятно е използвал субхармоника, певчески стил, при който вентрикуларните гънки вибрират заедно с гласните гънки. Повечето хора обаче никога не говорят или пеят със своите вентрикуларни гънки.Оказва се, че гласните струни на Меркюри просто се движат по-бързо от тези на другите хора. Докато едно нормално вибрато се колебае между 5,4 Hz и 6,9 Hz, акапелните записи на Меркюри очертават висока средна скорост на честотна модулация (вибрато) от 7,0 Hz, достигайки границите на вокална тремор.

За да се направи научен анализ, се приема стойността на идеалната синусоида на вибратото за 1, което е доста близо до статуса на известният оперен певец Лучано Павароти. Стойността за Меркюри е средно 0.57, което означава, че вибрациите в гърлото му са достигали дори тези на Павароти.

„Тези характеристики, в комбинация с бързото и неравномерно вибрато, са помогнали да се създаде ексцентричния и пищен стил на пеене на Фреди Меркюри", казва Хербст.

Заключението на учените е, че Фреди Меркюри имал глас, различен от всеки друг рок вокалист, което го прави един от най-уникалните певци и сценични изпълнители на всички времена.

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...