Барабанистът на англйската група "Куин" Роджър Тейлър е поредният музикант, който заклейми Брекзит и щетите, които нанася на свободното придвижване на рок групите в Европа, съобщи Контактмюзик.

Тейлър изказа съжалението си, че музикантите и техните екипи не са били включени в споразумението на Лондон за напускането на ЕС. Той определи Брекзит като "ужасна ретроградна стъпка".

71-годишният барабанист е поредната звезда на рок и поп музиката, която се възмути от мярката, принуждаваща всеки член на бандата да си вади виза за всяка страна от ЕС, включена в турнето й.

На практика това означава, че много британски състави ще се откажат да свирят в Европа. И като прибавим към това загубата им на приходи заради карантинните мерки, наложени срещу пандемията, положението става нетърпимо.

"Границите са едно от най ужасните изобретения на човечеството. Сега, когато си налагаме още една от тях, това не е нищо, освен една ретроградна стъпка, достойна за съжаление", коментира музикантът.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.