„Сложих ръка в джоба на сакото си, така че да изглежда, че имам пистолет, влязох в магазина и казах на продавача да отвори касата. Той ме погледна, изплю тютюна, който дъвчеше, и след това извади пистолет. Никога не съм тичал толкова бързо.”

„Напуснах дома си на 15 години, тъй като в действителност нямах дом. Нямам образование. Аз идвам от суровия свят.”

„Аз живея само за себе си и не отговарям пред никого.”

„Бих искал да бъда запомнен като човек, който е живял добре живота си, който е имал добри приятели, нормално семейство, и не мисля, че мога да искам нещо повече.”

„Наложи ми се да поскитам и това не беше романтично. Отговорността пред професията  - това научих неотдавна…  Ако не бях станал актьор, щях да имам различен живот, който води извън обществото, може би щях да стана престъпник.”

„Надбягване – това е животът. Всичко, което се случва до или след – всичко е очакване.”

„Във визуалните изкуства конструктивната форма се опитва да въздейства… Художникът рисува картината и създава статична образна картина, която въздейства на човека емоционално и този ефект може да бъде дълъг, в продължение на години. Основата на игралния филм е историята, сюжетът и е без значение къде се случва – в Тимбукту, Папуа – Нова Гвинея, в Аляска или Хелзинки. Филмът има предимство – той може да е достъпен за много хора по едно и също време, а това не може да се каже за визуалните изкуства.”

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света. При някои се получава.” 

СТИВ МАККУИН – американски актьор, роден на 24 март 1930 г. Образът му на „антигерой”, който си изгражда по време на протестите срещу Виетнамската война, го правят изключително популярен и високоплатен. Сред най-силните филми с негово участие са „Великолепната седморка” (1960), „Голямото бягство” (1963), „Аферата Томас Краун” (1968), „Булит” (1968), „Папилон” (1973) и „Ад под небето” (1974). Известен е и с си към автомобилните спортове – проектира и патентова спортни седелки и „транс спирачки”. Умира от рак на 7 ноември 1980 г. тялото му е кремирано, а пепелта е пръсната в Тихия океан.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В приятелството може да се избира толкова малко, колкото и в любовта.”

Паул фон Хайзе, германски писател, роден на 15 март преди 195 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...