„Сложих ръка в джоба на сакото си, така че да изглежда, че имам пистолет, влязох в магазина и казах на продавача да отвори касата. Той ме погледна, изплю тютюна, който дъвчеше, и след това извади пистолет. Никога не съм тичал толкова бързо.”

„Напуснах дома си на 15 години, тъй като в действителност нямах дом. Нямам образование. Аз идвам от суровия свят.”

„Аз живея само за себе си и не отговарям пред никого.”

„Бих искал да бъда запомнен като човек, който е живял добре живота си, който е имал добри приятели, нормално семейство, и не мисля, че мога да искам нещо повече.”

„Наложи ми се да поскитам и това не беше романтично. Отговорността пред професията  - това научих неотдавна…  Ако не бях станал актьор, щях да имам различен живот, който води извън обществото, може би щях да стана престъпник.”

„Надбягване – това е животът. Всичко, което се случва до или след – всичко е очакване.”

„Във визуалните изкуства конструктивната форма се опитва да въздейства… Художникът рисува картината и създава статична образна картина, която въздейства на човека емоционално и този ефект може да бъде дълъг, в продължение на години. Основата на игралния филм е историята, сюжетът и е без значение къде се случва – в Тимбукту, Папуа – Нова Гвинея, в Аляска или Хелзинки. Филмът има предимство – той може да е достъпен за много хора по едно и също време, а това не може да се каже за визуалните изкуства.”

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света. При някои се получава.” 

СТИВ МАККУИН – американски актьор, роден на 24 март 1930 г. Образът му на „антигерой”, който си изгражда по време на протестите срещу Виетнамската война, го правят изключително популярен и високоплатен. Сред най-силните филми с негово участие са „Великолепната седморка” (1960), „Голямото бягство” (1963), „Аферата Томас Краун” (1968), „Булит” (1968), „Папилон” (1973) и „Ад под небето” (1974). Известен е и с си към автомобилните спортове – проектира и патентова спортни седелки и „транс спирачки”. Умира от рак на 7 ноември 1980 г. тялото му е кремирано, а пепелта е пръсната в Тихия океан.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.