„Сложих ръка в джоба на сакото си, така че да изглежда, че имам пистолет, влязох в магазина и казах на продавача да отвори касата. Той ме погледна, изплю тютюна, който дъвчеше, и след това извади пистолет. Никога не съм тичал толкова бързо.”

„Напуснах дома си на 15 години, тъй като в действителност нямах дом. Нямам образование. Аз идвам от суровия свят.”

„Аз живея само за себе си и не отговарям пред никого.”

„Бих искал да бъда запомнен като човек, който е живял добре живота си, който е имал добри приятели, нормално семейство, и не мисля, че мога да искам нещо повече.”

„Наложи ми се да поскитам и това не беше романтично. Отговорността пред професията  - това научих неотдавна…  Ако не бях станал актьор, щях да имам различен живот, който води извън обществото, може би щях да стана престъпник.”

„Надбягване – това е животът. Всичко, което се случва до или след – всичко е очакване.”

„Във визуалните изкуства конструктивната форма се опитва да въздейства… Художникът рисува картината и създава статична образна картина, която въздейства на човека емоционално и този ефект може да бъде дълъг, в продължение на години. Основата на игралния филм е историята, сюжетът и е без значение къде се случва – в Тимбукту, Папуа – Нова Гвинея, в Аляска или Хелзинки. Филмът има предимство – той може да е достъпен за много хора по едно и също време, а това не може да се каже за визуалните изкуства.”

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света. При някои се получава.” 

СТИВ МАККУИН – американски актьор, роден на 24 март 1930 г. Образът му на „антигерой”, който си изгражда по време на протестите срещу Виетнамската война, го правят изключително популярен и високоплатен. Сред най-силните филми с негово участие са „Великолепната седморка” (1960), „Голямото бягство” (1963), „Аферата Томас Краун” (1968), „Булит” (1968), „Папилон” (1973) и „Ад под небето” (1974). Известен е и с си към автомобилните спортове – проектира и патентова спортни седелки и „транс спирачки”. Умира от рак на 7 ноември 1980 г. тялото му е кремирано, а пепелта е пръсната в Тихия океан.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.