Американският режисьор Марк Райдел, номиниран за награда „Оскар“ за филма „На златното езеро“ и работил с холивудски величия като Хенри Фонда, Катрин Хепбърн, Стив Маккуин и Джон Уейн, почина на 97-годишна възраст, предаде БТА, като цитира Асошиейтед прес.

Дъщеря му Ейми Райдел съобщи пред „Холивуд рипортър“, че баща ѝ е починал в четвъртък, 13 август, от естествени причини в дом за възрастни хора в Лос Анджелис.

„Трудно е да опиша с думи колко много обичах баща си“, написа тя в профила си в Инстаграм. „Той беше наистина уникален. Най-забавният и най-талантливият човек, когото някога съм познавала.“

Филмът „На златното езеро“, в който Хенри Фонда си партнира с Катрин Хепбърн и с дъщеря си Джейн Фонда, получава 10 номинации за „Оскар“. През 1982 г. Фонда и Хепбърн печелят отличията за главни роли, а филмът получава статуетка за адаптиран сценарий на Ърнест Томпсън, написан по едноименната му пиеса. Райдел е номиниран за режисура, но губи от Уорън Бийти, който печели наградата за „Червените“, припомня Асошиейтед прес.

Филмът събира над 119 милиона щатски долара в боксофиса, което го превръща във втория най-касов филм през 1981 г. след „Похитителите на изчезналия кивот“, припомня Асошиейтед прес.

„На златното езеро“ е последната филмова роля на Хенри Фонда. Той почива на 77-годишна възраст няколко месеца след като печели единствения си „Оскар“, припомня Асошиейтед прес.

Сред филмите на Марк Райдел, получили номинации за „Оскар“, са „Лисицата“ от 1967 г., „Апашите“ от 1969 г., „Свободата на Пепеляшка“ с Джеймс Каан и Марша Мейсън от 1973 г., „Розата“ с Бет Мидлър от 1979 г. и „Реката“ с Мел Гибсън и Сиси Спейсик от 1984 г.

Роден с името Мортимър Харолд Райдел на 23 март 1929 г. в Ню Йорк, той учи при джаз пианиста Теди Уилсън в Музикалната академия „Джулиард“. По време на военната си служба прекарва две години в Япония, където организира развлекателни програми за военнослужещите. Завършва английски език и философия в Нюйоркския университет.

Райдел се насочва към актьорската професия, след като печели стипендия в Ню Йорк. Сред първите му роли са участия в телевизионни сериали на Си Би Ес, припомня Асошиейтед прес.

Марк Райдел дебютира на Бродуей в пиесата „Seagulls Over Sorrento“, заедно с Род Стайгър. През 1956 г. е първата му поява във филм – „Crime in the Streets“, в който участва заедно с Джон Касаветис. По-късно Райдел играе в „Дългото сбогуване“ на Робърт Олтман от 1973 г. и „Финал по холивудски“ на Уди Алън от 2002 г.

Райдел прави режисьорския си дебют с „Лисицата“ от 1967 г. с участието на Санди Денис, който се превръща в хит, отбелязва Асошиейтед прес. Две години по-късно режисира Стив Маккуин в „Апашите“.

Марк Райдел и Сидни Полак се сприятеляват по времето, когато и двамата са актьори, а през 1971 г. създават продуцентската компания Sanford Productions. Сред проектите им са „Джеремая Джонсън“ с Робърт Редфорд и „Плашилото“ с Ал Пачино и Джийн Хекман, който печели „Златна палма“ на кинофестивала в Кан.

Райдел постига голям успех с филма „Розата“ от 1979 г., в който Бет Мидлър изпълнява номинираната за „Оскар“ роля на саморазрушителна рок звезда, вдъхновена от Джанис Джоплин.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.