БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Послепис“ е най-личният и съкровен проект на Христо Карастоянов. Излят на един дъх, но внимателно обмислен, обрамчен от цитати и културни кодове, романът свидетелства за креативната зрелост на създателя си.

Без да обременява читателя, лапидарно и фрагментарно, жонглирайки с темпоралните пластове, на принципа на добре подредения пъзел Карастоянов гради уверено и ефективно сагата за едно приятелство, не устояло на бурите на времето.

Тя предизвиква горчиви размисли за съдбата на поколението, навлязло в живота през 60-те години на миналия век, пълно с надежди и мечти, преживяло преломните 1968 и 1989 години, разпиляло се по света и простило се с илюзиите си за сносно и добро съществуване.

Като начетен и познаващ класическите образци автор, Христо Карастоянов търси в другарската четворка представителната, но и типична извадка на обществото ни - разказвачът, неуспелият успял художник Стоян, учителят новатор и талантлив белетрист Фехим Юмеров и философът Белзер Калдерон. В компанията липсва само циганинът, за да е картината пълна и колоритна.

„Послепис“ се възприема като изповед, като „спомен от звезден прах“ за невинни години, големи надежди и велики илюзии, породени от парадоксите на времето. Всеки от основните персонажи иска да е достоен гражданин на родината си и всеки търпи по своему лично крушение.

Разказвачът единствен остава жив, но сам, поради което чувства задължение да довърши скръбната елегия на своето поколение.

Фехим не приема насилственото си покръстване на Филко и закономерно през лятото на 1989 г. се премества в Адана. Той ще се замогне, запазвайки достойнството си, но ще умре нелепо от притеснение за сигурността на своята любима в новогодишната нощ на 2016 г. (Възлови събития са свързани с новата година, която по традиция се свързва с късмет и щастие…)

Стоян, без да е завършил Художествената академия, ще прогресира като уважаван творец, но ще бъде сгазен на пешеходната пътека в родния си град от пиян шофьор.

А Белзер ще претърпи неуспешна операция и също ще си отиде от този свят без време, след като е демонстрирал неподозиран поетичен талант.

Голямата любов на Стоян - Лиляна ще емигрира в Германия, ще преживее метаморфозата на анархист и терорист и ще почине, забравена от всички в затвора „Моабит“, където през 1933 г. нацистите затварят „вожда и учителя на българския народ“…

Писателят експонира увлекателно написан роман с ярки герои, проблеми и конфликти и колкото и да е пристрастен към описаните събития се стреми към отстранение и извисяване над средата, претворявайки я с иронично-скептичен тон, с който си служи обикновено дяволитият и много препатил българин.

Особена топлота и тъга лъха от всяка страница на книгата.

Това е нейното очарование и качествен щемпъл, осъществен с безхитростната и обезоръжаваща искреност на белетриста, съумял вдъхновено и ненатрапчиво да създаде творба, която без съмнение е сред събитията на 2016 година.

Признавам, че с „Послепис“ Христо Карастоянов ме изненада приятно, което ме и стимулира да очаквам с нетърпение следващия му роман.

Христо Карастоянов, „Послепис“, роман, 2016, изд.“Жанет 45“, ред. Митко Новков

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 131 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия