МИТКО НОВКОВ, фейсбук

Да спретнеш трилогия във време, когато четенето хич не е на мода – за това се иска дързост, дързост и непукизъм. Христо Карастоянов ги има и двете в изобилие, както в изобилие има и талант. Безспорен, неоспорим талант. „Т като Ташкент“ е завършекът на сагата му за Гео Милев, започната с „Една и съща нощ“, продължила с „Животът няма втора половина“ и ето я – пристигнала вече в Ташкент.

Няма да разказвам какво се случва в романа, защото Христо се сърди – не знам защо, но изглежда си го мисли като криминале. Политическо-историческо криминале. Ама що да сториш - понякога авторът не е твърде наясно що е написал, те нали затова са критиците - да му кажат и осветят. Дойдох, прочетох, обясних,...

 Вярно, има и такива елементи в сюжета, криминални и детективски, но за мен книгата е по-скоро изключително интересна и завладяваща история за едно разследване на смъртта и гроба на Гео, осъществено някъде към 50-те. Не мислете обаче, че романът му прилича на образцовото комунистическо четиво „По дирята на безследно изчезналите“, излязло изпод ръката на Николай Христозов през 1973 г. в „Партиздат“ (издателството не е случайно, ама никак), съвсем различен е. Христо Карастоянов продължава с характерния за самия него сленг, запазената му марка – толкова оригинална и самобитна, на едно разказване полусериозно-полушеговито, с намигвания и иронични подмятания с каквито го помним още от „Пропукан асфалт“ и „Перпетуум мобиле“.

Това е добре промислена писателска хватка: дава му възможност хем да разказва отстранено, хем и очуднено, прехвърляйки почудата си и върху читателя. И той, читателят, – почуден, да продължи и продължи да чете. Между другото, Карастояновия много благодари в началото на Костадин Бонев, големия наш режисьор, и на Константин Петров, прекрасния наш разказвач, за подарената му хрумка. Но Христо си я е разработил, развил, разгърнал; превърнал я е във великолепен роман, от който не можеш да се отлепиш. И ето така, залепнали, изведнъж и неусетно стигаме до Коледата. Или до Ташкента, все едно… 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

Алфред Хичкок, английски режисьор, роден на 13 август преди 123 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков