МИТКО НОВКОВ, фейсбук

Да спретнеш трилогия във време, когато четенето хич не е на мода – за това се иска дързост, дързост и непукизъм. Христо Карастоянов ги има и двете в изобилие, както в изобилие има и талант. Безспорен, неоспорим талант. „Т като Ташкент“ е завършекът на сагата му за Гео Милев, започната с „Една и съща нощ“, продължила с „Животът няма втора половина“ и ето я – пристигнала вече в Ташкент.

Няма да разказвам какво се случва в романа, защото Христо се сърди – не знам защо, но изглежда си го мисли като криминале. Политическо-историческо криминале. Ама що да сториш - понякога авторът не е твърде наясно що е написал, те нали затова са критиците - да му кажат и осветят. Дойдох, прочетох, обясних,...

 Вярно, има и такива елементи в сюжета, криминални и детективски, но за мен книгата е по-скоро изключително интересна и завладяваща история за едно разследване на смъртта и гроба на Гео, осъществено някъде към 50-те. Не мислете обаче, че романът му прилича на образцовото комунистическо четиво „По дирята на безследно изчезналите“, излязло изпод ръката на Николай Христозов през 1973 г. в „Партиздат“ (издателството не е случайно, ама никак), съвсем различен е. Христо Карастоянов продължава с характерния за самия него сленг, запазената му марка – толкова оригинална и самобитна, на едно разказване полусериозно-полушеговито, с намигвания и иронични подмятания с каквито го помним още от „Пропукан асфалт“ и „Перпетуум мобиле“.

Това е добре промислена писателска хватка: дава му възможност хем да разказва отстранено, хем и очуднено, прехвърляйки почудата си и върху читателя. И той, читателят, – почуден, да продължи и продължи да чете. Между другото, Карастояновия много благодари в началото на Костадин Бонев, големия наш режисьор, и на Константин Петров, прекрасния наш разказвач, за подарената му хрумка. Но Христо си я е разработил, развил, разгърнал; превърнал я е във великолепен роман, от който не можеш да се отлепиш. И ето така, залепнали, изведнъж и неусетно стигаме до Коледата. Или до Ташкента, все едно… 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател