ИВАН ПЕТРОВ

Тази книжка няма и 100 страници, няма даже и 80, а казва всичко за кървавия конфликт между Палестина и Израел. И не само извлича есенцията му, но дава и решение, до което правителствата на двете държави едва ли ще достигнат в близките години, а и десетилетия. 

Хуманистът Амос Оз със сигурност си е навлякъл огромна омраза от собствените си сънародници и управляващи заради този публицистичен текст. Книгата е събрала в едно няколко негови есета от 2002 г., които е чел като лекции, както и интервю за „Пинкертън юнивърсити прес” от 2005 г. Но оттогава малко неща са се променили. 

„В основите на фанатизма лежи желанието да променим другите”, пише Оз и описва как „фанатикът е страшно загрижен за теб и при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те облича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим”.  Като „хапче” срещу фанатизма писателят препоръчва хумора и литературата. 

Амос Оз разкрива най-важното от сблъсъка между израелците и палестинците – той „не е на религиозна основа, макар че фанатиците и от двете страни всячески се опитват да го превърнат в такъв”. Тук писателят очевидно нарушава табуто и стига още по далече – описва конфликта, раздиращ Близкия Изток, като обикновен имотен спор. Да, спорът е за земя, при това спорещите очевидно са роднини. А знаем, че роднинските спорове имат свойството да се превръщат в най-истеричните и кървавите. Оз не заема израелската страна в спора, напротив, за него израелците са също виновни, както и палестинците. Той заема страната на мира, на решаването на роднинския имотен спор с взаимни компромиси. Според него палестинската държава би започвала на 7 км от единственото международно летище на Израел. Специално място е отделено на Европа, която вместо да помага за разрешаване на конфликта, налива масло в огъня му или се възмущава като директорка на девически пансион. 

След „Как да излекуваме фанатик” кървавите конфликти изглеждат с една идея по-разрешими. Не тук и сега, но някой ден. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 7години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията