Амос Оз (77) е един от най-популярните израелски писатели, наричан е еврейският Толстой. Автор е на 29 книги (художествена и нехудожествена литература), преведи на 37 езика. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература. Оз даде интервю за „Ню Йорк таймс“.
-------
Кои са любимите ви писатели?
- Вижте, нямам етажерка с любими автори. Те идват и си отиват. Някои идват по-често от други: Чехов, Сервантес, Фокнър, Агнон, Бренер, Изхар, Алтерматн, Биалик, Амихай, Лампедуза, Кафка, Борхес, понякога Томас Ман, понякога Елза Моранте и Наталия Гинзбург.
Какво ви вълнува най-много в литературната работа?
- Краткият отговор е, че когато литературната работа внезапно направи много фамилиарното нефамилиарно за мен, или обратното, аз бивам много развълнуван – до сълзи, до смях, до гняв или благодарност, както и до много други най-различни чувства на възторг.
Какъв читател бяхте като дете? Кои детски книги и автори ви бяха любими?
- Чета всичко. Наистина всичко. Чета дори упътването на електрическия сешоар, романи, поезия, която може да ми предложи музиката на езика си. Чета вестници и списания от всякакъв вид, реклами, политически манифести, мръсни списания, комикси. Абсолютно всичко.
Ако трябваше да назовете заглавието на една книга, която ви е направила това, което сте днес, коя би била тя?
- Почти всяка добра книга ме е променила поне малко. Но нямаше да имам куража да изпратя нищо на редактор, ако не бях чел “Winesburg, Ohio” на Шерууд Андерсън и “In the Prime of Her Life” на Агнон, както и разказите на М. Бердижевски. “Winesburg, Ohio” ме научи, че понякога колкото по-провинциален е един разказ, толкова по-универсален може да стане. Писах за тези ранни литературни епифании в „История за любов и мрак“.
С кой писател, жив или мъртъв, бихте искали най-много да се срещнете и какво бихте искали да научите от него?
- С удоволствие бих прекарал половин час с Антон Чехов. Бих му купил питие. Не бих обсъждал литературни неща с него, нито бих правил интервю или искал съвети. Просто искам да си поговорим за хората. Дори бих поклюкарствал с него. Обичам уникалнната мизантропия и състрадание на Чехов.
Кои книги са на нощното ви шкафче?
- Преди няколко седмици моят обичан приятел и колега – израелският писател А. Б. Йехошуа изгуби жена си заради болест. Ривка Йехошуа беше водещ психоаналитик. Преди 30 години Йехошуа публикува “Пет сезона” – чудесен роман за деликатен мъж, изгубил жена си в разцвета на живота им. “Пет сезона” описва първата година от живота на главния герой като вдовец. Препрочитам го сега със сълзи и адмирации.
Кажете някои от големите книги, които наскоро сте прочели?
- Чета "Целувките на Ленин" – забавна, болезнена и изгрива книга на китайския писател Йън Лианке. Това не е просто политическа пародия, а изследване на глупостта и злото. Препрочетох биографията на Давид Бен Гурион от Анита Шапира и преоткрих величието на бащата на Израел, който още в началото на 30-те години прогнозира възхода на палестинския национализъм и отговора на ционизма, заради което организира поредица от срещи с палестинските лидери в търсене на формула за компромис между две легитимни национални движения, борещи се за една и съща ивица земя.
Кои жанрове обичате да четете? И кои избягвате?
- Напоследък развих огромна страст към добре написани мемоари и биографии, независимо дали са на хора на изкуството, държавници или провалени ексцентрици: “Сталин” от Симон Себаг Монтефиоре, “Кафка” от Райнер Щах, “Николай Гогол” от Набоков.
Имате ли любим литературен герой или героиня? А антигерой?
- Дон Кихот. Героят и антигероят на първия модерен роман, който е и първият постмодерен роман и първият деконструктивен роман. Гените на Дон Кихот могат да бъдат намерени в хиляди и хиляди литературни и кино герои. Може би гените му ги има във всяко постдонкихотовско човешко същество.
Ако имате възможност да препоръчате на президента на САЩ една книга, коя ще е тя? Или на израелския премиер?
- За нещастие в наши дни има много политически лидери, включително в моята страна, които биха ме изненадали, ако изобщо са чели книга. На президента Обама бих препоръчал моята „История за любов и мрак“. Премиерът Нетаняху би имал полза да прочете „Ричард ІІІ“.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Всичките ми деца са много изящни писатели. Всеки от тях би могъл да опише моята история с правилната доза близост, емпатия и ирония.
