Амос Оз (77) е един от най-популярните израелски писатели, наричан е еврейският Толстой. Автор е на 29 книги (художествена и нехудожествена литература), преведи на 37 езика. Носител е на многобройни награди и през последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература. Оз даде интервю за „Ню Йорк таймс“.

-------

Кои са любимите ви писатели?

- Вижте, нямам етажерка с любими автори. Те идват и си отиват. Някои идват по-често от други: Чехов, Сервантес, Фокнър, Агнон, Бренер, Изхар, Алтерматн, Биалик, Амихай, Лампедуза, Кафка, Борхес, понякога Томас Ман, понякога Елза Моранте и Наталия Гинзбург. 

 Какво ви вълнува най-много в литературната работа?

- Краткият отговор е, че когато литературната работа внезапно направи много фамилиарното нефамилиарно за мен, или обратното, аз бивам много развълнуван – до сълзи, до смях, до гняв или благодарност, както и до много други най-различни чувства на възторг. 

 Какъв читател бяхте като дете? Кои детски книги и автори ви бяха любими? 

- Чета всичко. Наистина всичко. Чета дори упътването на електрическия сешоар, романи, поезия, която може да ми предложи музиката на езика си. Чета вестници и списания от всякакъв вид, реклами, политически манифести, мръсни списания, комикси. Абсолютно всичко. 

 Ако трябваше да назовете заглавието на една книга, която ви е направила това, което сте днес, коя би била тя?

- Почти всяка добра книга ме е променила поне малко. Но нямаше да имам куража да изпратя нищо на редактор, ако не бях чел “Winesburg, Ohio” на Шерууд Андерсън и “In the Prime of Her Life” на Агнон, както и разказите на М. Бердижевски. “Winesburg, Ohio” ме научи, че понякога колкото по-провинциален е един разказ, толкова по-универсален може да стане. Писах за тези ранни литературни епифании в „История за любов и мрак“. 

 С кой писател, жив или мъртъв, бихте искали най-много да се срещнете и какво бихте искали да научите от него?

- С удоволствие бих прекарал половин час с Антон Чехов. Бих му купил питие. Не бих обсъждал литературни неща с него, нито бих правил интервю или искал съвети. Просто искам да си поговорим за хората. Дори бих поклюкарствал с него. Обичам уникалнната мизантропия и състрадание на Чехов. 

 Кои книги са на нощното ви шкафче?

- Преди няколко седмици моят обичан приятел и колега – израелският писател А. Б. Йехошуа изгуби жена си заради болест. Ривка Йехошуа беше водещ психоаналитик. Преди 30 години Йехошуа публикува “Пет сезона” – чудесен роман за деликатен мъж, изгубил жена си в разцвета на живота им. “Пет сезона” описва първата година от живота на главния герой като вдовец. Препрочитам го сега със сълзи и адмирации. 

 Кажете някои от големите книги, които наскоро сте прочели?

- Чета "Целувките на Ленин" – забавна, болезнена и изгрива книга на китайския писател Йън Лианке. Това не е просто политическа пародия, а изследване на глупостта и злото. Препрочетох биографията на Давид Бен Гурион от Анита Шапира и преоткрих величието на бащата на Израел, който още в началото на 30-те години прогнозира възхода на палестинския национализъм и отговора на ционизма, заради което организира поредица от срещи с палестинските лидери в търсене на формула за компромис между две легитимни национални движения, борещи се за една и съща ивица земя. 

Кои жанрове обичате да четете? И кои избягвате? 

- Напоследък развих огромна страст към добре написани мемоари и биографии, независимо дали са на хора на изкуството, държавници или провалени ексцентрици: “Сталин” от Симон Себаг Монтефиоре, “Кафка” от Райнер Щах, “Николай Гогол” от Набоков.

Имате ли любим литературен герой или героиня? А антигерой?

- Дон Кихот. Героят и антигероят на първия модерен роман, който е и първият постмодерен роман и първият деконструктивен роман. Гените на Дон Кихот могат да бъдат намерени в хиляди и хиляди литературни и кино герои. Може би гените му ги има във всяко постдонкихотовско човешко същество. 

Ако имате възможност да препоръчате на президента на САЩ една книга, коя ще е тя? Или на израелския премиер?

- За нещастие в наши дни има много политически лидери, включително в моята страна, които биха ме изненадали, ако изобщо са чели книга. На президента Обама бих препоръчал моята „История за любов и мрак“. Премиерът Нетаняху би имал полза да прочете „Ричард ІІІ“. 

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Всичките ми деца са много изящни писатели. Всеки от тях би могъл да опише моята история с правилната доза близост, емпатия и ирония. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.