БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах „Чума“ (2024) с повишено внимание и напрегнато очакване. Екранизацията на Йовков е отговорно и сериозно занимание, българското кино рядко опира до него и не винаги с необходимото майсторство, поради което и резултатите ни са толкова скромни.

За толкова години усилия аз отделям само „Шибил“(1968) на Захари Жандов ,“24 часа дъжд“ (1982) на Владислав Икономов и „Вълкадин говори с Бога“ (1996) на Иван Андонов.

За „Чума“ бях спокоен, най-вече защото знаех кой е сценарист на творбата – Боян Биолчев, въпреки че в миналото опит да екранизира разказа „През чумавото“ прави и Иван Теофилов.

Стъпил на солидна драматургична основа Иван Владимиров, създателят на „Сцени от живота на една актриса“ (2020), умело открива ключа за адекватното експониране на Йовковата стилистика от „Старопланински легенди“ от 1927 г., чиято квинтесенция е сдържаният романтизъм и спотаеният драматизъм.

Владимиров удачно улавя и осмисля времето, в което твори, представяйки своята гледна точка за същността на Йовковия разказ, който, оказва се, е достатъчно актуален при поднасянето на оная основна черта на националния ни характер, който едновременно ни унизява и възвисява – устойчивото оцеляване в една враждебна среда, в която трябва да съществуваш и просперираш, без съдбоносни отстъпки и компромиси, запазвайки своето достойнство и съкровена човешка същност.

И тогава става възможно да се пресъздаде убедително тази драматична история за невъзможна и възраждаща любов по време на чума, снимана по време на пандемия и гледана във време, в което светът сякаш полудява пред очите ни.

Справил се със своята основна задача, за Владимиров остава да реализира техническата страна на постановката.

Стъпвайки на стабилен сценарий, работейки с умели професионалисти като оператора Румен Василев с неповторимите му пейзажи от село Ковачевица и ярките портретни характеристики на персонажите, сценографите Георги Димитров и Владимир Шишков с техния усет за автентична среда, композиторите Петко и Антони Манчев, представящи музика, тържество на минимализма и умело боравещи с автентични народни песни, сам нагърбвайки се с прецизния монтаж и стигайки до кастинга, където няма пробойни, а напротив – приятни изненади в лицето на младите Евелина Бибова – Елица и Матей Мичев – Йоно и такива впечатляващи модификации като Свежен Младенов – чорбаджи Йордан, може би най-пълнокръвната роля на родния Харисън Форд, Людмила Сланева – органична като майката на Елица,старейшината – благият и мъдър Любомир Бъчваров, Добрин Досев – много силен и монолитен като отец Матей и стигнем до мъжагата – злодей Велислав Павлов, всички са на ниво и поднасят интерпретации, задоволяващи и най-претенциозния ни зрител.

Познаващите светът на Йовков ще направят кисела гримаса, виждайки на екран някои от промените и допълненията в сюжета.

Хаджи Драган е вече хаджи Йордан, той жени сина си Йоно, а не дъщеря си Тиха, която пък се жертва за своя любим и болен Величко.

Измененията са наистина малко, само ще отбележа, че са направени мотивирано и в служба на сюжета, с оглед неговата пълнота и логичност, като и се държи сметка за съвременното потребителско световъзприятие.

До кардинални напъни в стил „Козият рог“ (1994) на Николай Волев не се стига и слава Богу, въпреки че сношението на чорбаджията със снаха му, ми идва в повече….

Гледах филма в зала със средна  посещаемост и и си дадох сметка за още нещо.

Това е интересна и увлекателна история с универсално послание, Йовков е познат по света.

При една умела маркетингова стратегия „Чума“ има шанс да попадне във вечерните и нощни програми на доста тв канали по света.

По този въпрос си струва да помисли и Иван Владимиров, и останалите отговорни фактори в "Мирамар филм".

 

„Чума“, 2024, 102 мин.,сц.Боян Биолчев, реж.Иван Владимиров, по разказа на Йордан Йовков „През чумавото“, продукция на Miramar Film

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.