Проф. Иван Сарандев – писател, литературен критик и историк, е починал на 86 години, съобщи БНР, позовавайки се на семейството му.

ИВАН САРАНДЕВ е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия. През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков. След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала издава 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България. Участва в много международни конгреси, симпозиуми, конференции, и български научни сесии.

Автор е на 21 монографии, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин