СТЕФАН ДЕЧЕВ, "Свободна Европа"

В една приписка от 1725 г. бихме могли да прочетем следното: "во тая добра зима поче лоута болесь, име се чума от мсца октомврии хрисани помало, турци непрестано…". Тук се натъкваме на едно от многото подобни свидетелства за чумни епидемии. Авторът й ни е оставил да се досещаме, че иска да ни каже как веднъж дошла болестта не подбира хората било по етнос, било по религия. Нещо повече, по-малката част от погиналите били "неверници", а по-голямата мюсюлмани.

Чумата е тема и на други оставени ни приписки от анонимни автори. Например: " … А на лето 1814 г. дойде от бога газеп, сиреч чума, зачувай боже от изток до заход, най-после в село Пирдоп мори, мори до хиляда близо человеци измори… Тогава умре поп Лало, попь Манол и къщите затвориха Геновци, х. Кано, че кой да ти изкаже вест…" Научаваме отново за поредната чума, невъобразимия брой жертви, сред които и богати люде, хаджии и служители на Бога.

Чумата през Средните векове

 

Всъщност, епидемиите съпътстват живота на човек още в зората на историята. Първа книга на Самуил от Стария завет споменава как от 800 000 души по времето на цар Давид са починали 80 000. Затова е и неизбежно през следващите столетия чумата да подмине и днешните български земи и населението живяло по тях.

А и благодарение най-вече на небългарски извори, големите епидемии по нашите днешни земи са приблизително добре документирани. Страшната чумна епидемия, която избухва в Египет през 531 г., минава след това през Сирия, Мала Азия и Цариград, за да покрие по-късно целия Балкански полуостров. След това тя ще засегне на практика и цяла Европа.

Интересно е, че периодът от време, през който болестта продължава да взема жертви продължава чак до 580 г. В историята тази болест остава като "Юстиниянова чума".

Още Йоан Екзарх в своя "Шестоднев", без да употребява изрично самата дума "чума", все пак прави описание на болестта с нейната внезапна поява и ужасяваща покосителна сила.

При подобни явления, в други текстове автори използват самия термин "чума", както и понятието "мор". Всъщност, дълго време под "чума" обикновено се разбира всяка епидемия в историята на човечеството, която е съпроводена с изключително висока смъртност.

Една от забелязаните през вековете особености на чумата е свързана с внезапното й начало. Отсъства наличие на период, в който да се демонстрират предварителни симптоми за нейното настъпване. Болният от чума вдига температура, която обикновено достига до 40-41%. Характерните други симптоми на болестта са свързани с обща слабост на организма, силно главоболие, проблеми при говоренето. Стига се до цялостно тежко състояние и кашлица. В някои случаи болните изпитват и задух. Прави също впечатление, че най-голяма заболеваемост се открива в младата възраст между 20 и 30 години. Едно от най-ужасяващите неща съпровождащи чумната епидемия е изключително високата смъртност при заболелите. При различни случаи в историята тя се движи между 60% и 90%. Налице са дори епидемии с почти 100% мор.

Чумата съпътства нашите места и предполагаемите наши предци и през идните столетия. Ето защо данни за отделни епидемии имаме още за VIII в. , IX в., XI и XIII в. Налага се да отбележим, че особено впечатляваща е дошлата от Азия чума през 1346-47 г. В навечерието на османското завладяване тя преминава през Балканите и достига дори до най-северните части на Европа. Десетина години по-късно чумна епидемия е констатирана и по бреговете на Черно море. През 1362-64 г. от чума измират многобройни люде и по крайбрежието на река Дунав. Интересното и в този случай е, че самата чума от XIV в. историците установяват по множество чужди текстове, доколкото болестта довежда до отнемане живота на поне 25% от тогавашното население на европейския континент.

Чумата през османско време

Спорадични чумни епидемии не престават и след османското завладяване, като се започне още през XV в. Да речем през 1482 г. в Радомир, а десет години по-късно и в София. През следващите столетия отново не се минава без чумни епидемии. През 1622 г. болестта отнася в другия свят много монаси от светогорските манастири. Всъщност XVII в. е едно от столетията с изумително голям брой чумни епидемии в Османската империя, включително и по нашите земи. Подобни са регистрирани през 1628-29, 1641-43, 1648, 1653, 1661, 1667, 1669, 1671, 1675, 1678, 1686, 1689 и др. От XVI и XVII в. са и първите нашенски текстове, които говорят за самата чумна епидемия.

Рaзвитието на болестта определено се отличава от това на другите видове епидемии, които са познати в историята. Ето защо постепенно и самите хора започват безпогрешно да я разпознават при сравнение с другите заразни болести. Не винаги това става веднага, ала нейното последващо протичане ги кара от един момент нататък да нямат вече никакви съмнения.

Чумни епидемии не са рядкост и през XVIII в. Сам епископ Софроний Врачански в своето "Житие и страдание грешнаго Софрония" отделя специално място на чумите от 1750 и 1795 г. Особено в случая с чумата през 1795 г. сам той е бил заплашен от зараза, но все пак оцелява.

През следващото столетие големи и впечатляващи са епидемиите от 1812-15, 1828-31, 1835-38 г. Неслучайно те са добре отразени и в достигналия до нас фолклор.

Османският Танзимат и краят на чумата

След като с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се провъзгласява реформената ера на Танзимата и се поставя началото на модернизацията в Османската империя, започват да се предприемат мерки и от самата османска централна власт за предотвратяване на чумните епидемии. Това се засилва още през 40-те години. Ето защо към средата на XIX в. определено може да се говори за отмирането на чумните епидемии в българските земи. Това е и един от знаците, че поданиците на султана започват да живеят в "ново време". И определено след 1839-40 г. самата болест в нашите днешни земи напълно изчезва.

Разразилата се през 1848-49 г. нова епидемия е вече от холера. Но поради нейните опустошителни поледици за хората и през втората половина на XIX в. чумата е все още жива в народната памет. Това е и свидетелство, че наистина говорим за тежки и доста травматични моменти за обикновеното население. И макар българите да се разделят с чумата още през османско време, до средата на XX в. на много места по света чумата все още продължава да е най-страшната болест.

Науката и борбата срещу чумата

С развитието на науката през XIX в. се появяват редица проучвания свързани с чумната епидемиология, бактериология и патогенеза, които в хода на годините се задълбочават.

Важен момент в борбата срещу чумата е изолирането извършено през 1894 г. от учените Йерсен и Китастао на чумния бацил. През 1897 г., по инициатива на Хабсбургската монархия, се организира и голяма международна конференция във Венеция. На нея участват всички тогавашни европейски страни, включително и България. Делегатите дебатират задълбочено върху въпросите свързани с причините за появата на чумата. И българското специализирано научно издание "Медицински сборник" веднага информира за знаменитото събитие. От неговите страници елитната българска публика научава какво е значението на почвата за поддържането на бацила; доколко мишките и плъховете са преносители и причинители на болестта; опасността вещите и дрехите, които са притежание на вече чумави люде за бъдещото пренасяне на заразата; продължителността на инкубационния период на болестта; нуждата от дезинфекциране на опасните места. Всъщност, още през следващата 1898 г. Симонд окончателно предстои да изтъкне, че бълхите и плъховете играят важна роля за пренасянето на болестта.

 

В поместения на страниците на "Медицински преглед" материал от д-р Русев се отбелязва, че споменатата "болест е временно изчезнала от нашия континент." Читателят също научава, че делегатите на проведената конференция във Венеция са се разделили на два лагера. Единият от тях приема, че чумната зараза е много по-опасна от холерната. Другият обаче е на мнение, че самата чума едва ли би могла да е нарече с увереност заразна болест. На конгреса се изнасят още данни, че от чума биха могли да заболеят и домашни животни – кучета, овце, кози, свине, биволи и пр. Макар да се съобщава, че все още липсват доказани случаи за предаване на болестта от животно на човек, повечето лекари са на мнение, че трябва да се внимава и при контакта с животните.

В крайна сметка конференцията във Венеция постига съгласие за продължителността на инкубационния период чумата - до 10 дни. Като средства за дезинфекция конференцията приема изгарянето на дрипи, дрехи, превръзки и т.н; както и дезинфекцирането в продължение на 10-15 минути посредством парни машини или пара на разни постелки, облекло, дюшеци и др.

Подробно в различни доклади специалистите обръщат внимание и на редица дезинфекционни разтвори. Представени са и възможностите за лечение на чума чрез употребата на специален противочумен серум, който все още е ново лекарство. Разисква се надълго и нашироко върху възможностите за имунизация.

Констатира се още, че в голяма част от местата където върлува чумна епидемия, това се предшества от един период, в който се забелязва огромна смъртност на мишки и плъхове. Те са тези, които след това заразяват едновременно почвата, зърното и другите храни. Медиците и учените са на мнение, че общата ниска хигиена и мръсотия могат само допълнително да утежнят ситуацията.

Открития за чумата

Дълго след края на чумата в повечето места по света учените продължават да се занимават с проблемите свързани с нейната поява, разпространение и лечение. След много години, вече през втората половина на XX в., редица изследователи вече поставят под съмнение доколко наистина плъховете са тези, които са подпомогнали през предходните столетия разпространението на болестта в условията на европейския континент. Причина за това е откритието на тропическия произход на бълхата при черния плъх. Поради това тя не съумява да издържи на по-суровите и студените условия на европейския континент, още повече преди времето на последвалото затопляне. Това кара редица изследователи да изкажат предположението, че разпространението на чумата в миналото е било резултат от пренасянето и чрез бълхата на лисицата и язовеца, които се оказват далеч по-издръжливи на ниските температури.

Учените вече са категорични, че предаването на чумата е ставало най-вече от човек на човек. Най-често това се осъществявало по обичайния въздушно-капков път. Ставало и посредством човешката бълха в стомашно-чревния тракт. Там се развивал съответно и чумен блок. Макар и доста по-рядко заразата можела да се пренесе и чрез заразени вещи, при консумация на заразени храни, както и през кожата. Установява се още, че прекомерните жеги видимо отслабвали силата на чумата. Изграденият след преболедуване имунитет бил относителен. Напълно възможно било и повторно заразяване, което вече да е придружено с летален изход.

Както е видно повечето безспорни истини за чумата са станали известни или когато тя вече не е била толкова голяма заплаха за Европа и западния свят, и дори след като престава да бъде чак толкова сериозно предизвикателство за човечеството като цяло.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

Алън Паркър, британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари преди 81 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.