SKIF

Филмът от 2019 г. на полската режисьорка Агнешка Холанд отговаря на всички въпроси за Украйна и Русия. И пророчески е сниман преди Путин да започне престъпната си война в суверенната държава Украйна през март 2022 г., но след незаконното окупиране на Крим, който е украинска територия, през март 2014 г. 

Покъртителна е историята, припомняща как  британският журналист Гарет Джоунс (1905-1935) отива в Русия, оттам в Украйна, става свидетел на това как Сталин избива украинците с глад, снима, връща се в родината си и алармира целия свят с репортажите си.  Без да показва насилие и натурализъм, Холанд стига до сърцата на зрителите и им разкрива матрицата, по която Русия се опитва от един век да унищожи Украйна. Путин не измисля нищо ново – той просто следва престъпленията на болшевиките и геноцида на Сталин. Рецептата вече е изпробвана – Украйна трябва да бъде грабена заради изобилното си жито и природни богатства, а народът й - унищожен. За 100 години нищо не се е променило, разбираме от лично преживяното и описано от Гарет Джоунс. 

Този блестящ и смел журналист би трябвало да е икона на журналистическите факултети в демократичния свят. Защо никой в тях не го е чувал? Дали защото Европа и САЩ и тогава – през 1933/34 г. предпочитат да не си развалят отношенията с Русия (тогава СССР)? И това се повтаря и сега – с бездействието през  2022 г., със страхливото и половинчато скъсване на отношенията с империята на Путин. Заради материалната изгода.

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва. Там сред водка и хайвер платените западни пропагандатори на руския режим пращат дезинформация за „икономическото чудо на СССР“, за което доайенът им получава дори „Пулицър“. И само скромният Гарет Джоунс се усъмнява. Истинският журналист. 

Холанд включва във филма си и образа на Джордж Оруел, чиито произведения разказват конкретно за сталинския режим и убийства със съвсем прозрачни алегории. 

Чудовищното унищожаване на между 4 и 10 милиона украинци преди 90 години е тема, която липсва в учебниците по история. Този геноцид е несравним с известните и признатите по отношение на други нации. Страшното е, че той продължава и днес. 

 

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман