Полската режисьорка Агнешка Холанд бе гост на София филм фест, където представи най-новия си филм "Следи", получил "Сребърна мечка" на Берлинале. В интервю за "Дневник" тя направи "напречен разрез" на политическата ситуация в Европа: 

"Политическата ситуация в Европа се промени, и то не в положителна посока. Със сигурност има криза на вярата в идеята за европейското единство, а също и на вярата в схващането що е то либерална демокрация. В много държави, главно посткомунистически, но не само, националистически вълни се надигат. Чувството за солидарност е в опасност.

Европейският съюз бе създаден като отговор на Втората световна война и Холокоста. Именно войната и Холокостът дълго време бяха ваксина против популистки и фашистки настроения. Сега ми се струва, че тази ваксина вече не работи. Може би в Германия все още е активна, защото германците акцентираха силно на тези теми в образованието. В други държави съществува едно усещане за порив към унищожение. Има усещане, че на хората им е писнало от позитивно мислене, от политическа коректност.

Мисля, че ние живеем в три много важни революции, с които не знаем как да се справим. Често инстинктивната реакция срещу тях е контрареволюция. Това е първо глобализацията. На второ място е интернет и революцията на информацията, която освен комуникацията и събирането на информация промени и начина на създаване на фактите. Това доведе до атомизация на обществото, всеки е затворен в своя балон, който пропуска избирателно само неща, които отговарят на предварителната му представа за света. Третата революция е революцията на половете. Това е промяната на разпределението на властите между половете в обществото и семейството. Еманципацията на жените доведе до някои важни демографски промени, еманципираните жени не искат да създават потомство в размерите, в които това е било обичайно в миналото.

Втората световна война никога не свърши истински, тя бе временно спряна, но може да се върне отново. Тя е като вирус, който бе приспан за малко, но може да се събуди всеки момент. Всички европейски институции са създадени, за да не позволят на този вирус да се върне. Мисля, че следвоенните политици, интелектуалци и хора на изкуството са били съвсем наясно, че победата не е била завинаги. Те са видели anus mundi – "задника на човечеството", и са знаели, че това може да се случи отново. И ако погледнем историята, те са прави, това се е случвало отново и отново."

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...