ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Великият Дмитрий Шостакович, чиято 115-годишнина отбелязваме сега,  гостува на дунавската ни столица на два пъти – през 1958 и 1965 г. Първия път прави турне в столицата, в Русе и Пловдив, а втория присъства на премиерата на своята, авангардна за времето си и доста критикувана от съветските власти опера, „Катерина Измайлова” на фестивала „Мартенски музикални дни”, едно  паметно събитие в музикална история на Русе и България. А и самият той сподели в едно интервю, че гостуването му в Българи и конкретно в Русе е един важен момент в неговата биография. Остана много доволен от отличната, и досега ненадмината у нас, постановка на режисьора Евгени Немиров и диригента Ромео Райчев,  и особено от изпълнителката на главната роля, прекрасната певица и актриса Евелина Стоицева.

На 24 януари 1958 г. в Русе се е състоя авторската премиера на Втори клавирен концерт от Дмитрий Шостакович. Бях ученик в прогимназията и помня това голямо събитие. Шостакович, тогава в разцвета на силите си, 51- годишен, се представи като солист на Русенския симфоничен оркестър, основан от знаменитите Константин Илиев и Добрин Петков. В залата на кино „Москва” (”Модерен кинотеатър”, бивша собственост на композитора Йосиф Цанков), което тогава се използваше заради сцената и добрата си акустика и за концерти, нямаше в момента роял.  Старинният немски „August Forster“ се съхраняваше в репетиционната на оркестъра, намираща се на повече от половин километър – в бившия Княжески дворец на Батенберг на ул. „Княжеска” (тогава „Д. Благоев”, сега дом на Кукления театър.  И така, наложи се инструментът, който тежеше над 700 кг, да бъде пренесен на ръце оттам до центъра на града  от двайсетина ентусиазирани млади оркестранти. В програмата на концерта, дирижиран от именития Добрин Петков) основател на оркестъра/, прозвуча за първи път в града и „Девета симфония“ от Шостакович. И този концерт се превърна в голямо, незабравимо събитие. След него музиката на Шостакович стана неразделна част от културния живот в града. Повече от 20 негови опуса бяха изпълнени в Русе, при това десетки пъти, като част от тях за първи път у нас под ръководството на големите наши диригенти: Добрин Петков, Константин Илиев и най- често от Емил Табаков. 

През 1967 година в русенското село Николово (край него е прекрасният лесопарк „Липник” с голямото езеро – там  през 1960 г. режисьорът Дако Даковски засне филма „Стубленските липи”  с незабравимите Иван Братанов, Мирослав Миндов, Константин Кисимов и Грациела Бъчварова/, беше построена нова голяма сграда на местното читалище „Пробуда”. Русенската община реши да подари рояла за откриването й. По това време, основаното още през 1901 година културно средище развиваше доста богата и разнообразна дейност) самодеен драматичен театър, инструментален ансамбъл, хоров и танцов състави,  първата у нас селска детска  школа за класически балет /!/, богата библиотека/, а кмет на селото беше известният общественик Никола Пенев, чиято съпруга бе балерината и балетен педагог Виделина Иванова. И всяка година роялът се поддържаше в добра форма от акордьор. До настъпилите промени...

Наскоро един млад русенски пианист с международна кариера, Николай Димитров посети читалището, за да се докосне до ценния инструмент.

„Реших да пробвам, да видя какво е усещането, какъв е този инструмент. Макар че има какво да се поправи в него, той е хубав и доста запазен. Беше ми доста интересно да го пипна, има си тонова палитра. Аз лично съм приятно изненадан. Свирил съм в известни зали, на прекрасни инструменти, включително и на червения роял на Елтън Джон в „Роял Албърт Хол“ в Лондон. Като цяло, за един пианист е важно инструментът да бъде в топ качество, защото по този начин и удоволствието, което ще достави на публиката, е по-голямо и взаимно. Но този роял ми допадна с неговата сантиментална стойност и богата история. За мен наистина беше чест да се докосна до такъв  „иконичен инструмент“, споделя Николай Димитров.

От Русенската община вече решиха да реставрират и съхранят рояла и, както се казва, „да му вдъхнат нов живот”, като го превърнат в музеен експонат. Ето какво заяви директорката на фестивала „Мартенски музикални дни”, музиковедката Ива Чавдарова: „Историята е много интересна и паметна, това е просто инструмент- реликва за нас, до който се е докоснал един от най- големите музиканти на нашето време.  И за това нашите идеи, нашите планове са свързани с това да възстановим стария блясък на инструмента, защото след толкова много години той е доста амортизиран. Да възстановим, да реновираме инструмента и да го дарим на прекрасния Исторически музей в Русе, където, всъщност, му е мястото...”