АНАСТАСИЯ БУЦКО, DW

Когато преди 50 години Дмитрий Шостакович умира от рак на белия дроб, той е погребан с държавни почести, а партийните другари от Кремъл и функционерите на Съюза на композиторите държат траурни речи.

Сред опечалените е и вдовицата му Ирина, децата Галина и Максим, няколко верни приятели. Следва продължила с десетилетия борба за неговото наследство и за оценката на композитора, който е смятан за един от най-големите музикални гении на 20 век. Дали Шостакович е бил "съветски човек" или е бил дисидент? Дали изкуството му е било поставено в служба на режима? Или произведенията му са кодирано послание срещу диктатурата?

Шостакович - забележителна личност в ужасяващи времена

Едва днес, 50 години след смъртта му, неговата значимост постепенно се осъзнава. "За мен той е един от най-големите - наред с Рихард Щраус, Густав Малер и Лудвиг ван Бетовен", казва известният латвийски диригент Андрис Нелсонс. "Почитам го още от ранната си младост. Нито една нота не е излишна, нито една не доскучава. И цялата му музика е дълбоко човешка, тя те докосва незабавно!"

"За Шостакович може да бъде казано, че е една от забележителните фигури на 20 век, защото най-значимите му произведения са свързани с историческите събития на столетието, един вид ги документират", посочва от Тобиас Нидершлаг, ръководител на фестивала "Международни дни на Шостакович", организиран в Саксония. Независимо дали става дума за безмилостната руска революция, за сталинизма, за Втората световна война или за Студената война: "Той е летописец на своята епоха", изтъква Нидершлаг. "Времената, които съдбата му е отредила, са били ужасяващи. Днес неговите послания и неговите предупреждения са по-актуални от всякога."

От дете чудо до трън в очите на Сталин

Дмитрий Шостакович е роден в Санкт Петербург през 1906 година в образовано семейство. Бащата е син на полски деец от съпротивата, борил се против царска Русия, заради което е изпратен в лагер в Сибир.

Дмитрий е дете чудо: написва първата си симфония през 1925-а, когато е едва на 19 години. Тя веднага му носи световна слава. Музиката на Шостакович излъчва остроумие и хумор, а същевременно със своята интензивност и съвършенство е продължение на големите симфонични традиции на Бетовен и Малер. Истинският му идол обаче е друг - това е Йохан Себастиан Бах.

За дарбата на Шостакович се разчува бързо - името му е познато и в Кремъл. Но за Сталин гений от мащабите на Шостакович е трън в окото. В продължение на десетилетия Шостакович изпитва мъчителен страх за себе си и семейството си. Унищожителната критика в "Правда" за неговата опера "Лейди Макбет от Мценска губерния" през 1936-а представлява скрита заплаха. Отговорникът на Сталин по културните въпроси Андрей Жданов се погрижва Шостакович и други композитори от онова време да бъдат заклеймени. През февруари 1948 година Централният комитет осъжда съвременната музика - което представлява професионална екзекуция. Едва години по-късно, след смъртта на Сталин през 1953 година, тази "забрана за работа" постепенно е отменена и името на Шостакович е реабилитирано.

През последните две десетилетия от живота си композиторът е удостоен с много държавни награди, но постоянно е изтъкван като съветски творец.

Опортюнист или потиснат творец?

Този период от неговия живот е причина да се твърди, че Шостакович е опортюнист, верен на режима. Олга Дигонская, която ръководи частния архив на Шостакович в Москва, категорично се противопоставя: "Той е бил човек със силни и слаби страни, той е страдал, изпитвал е страх за себе си и за семейството си. Като творец обаче е мразел всяко потисничество", обобщава тя.

"Той е гений, който въпреки всичко използва таланта си отговорно, поставяйки го - не се притеснявам от патоса - в служба на човечеството." Това се чува във всяка негова нота.

Юбилейната година вече донесе сензация - на конференция в Германия, посветена на Шостакович, Дигонская съобщи, че са открити неизвестни досега записки на композитора - от периода между 1957 и 1964 година. Това са годините на т.нар. "размразяване" в Съветския съюз между ерата на Сталин и времената на Брежнев, когато руското общество се изпълва с надежда за свободно бъдеще.

В редовете, които Шостакович тогава пише тайно и които са грижливо съхранени от неговата вдовица, днес на 90 години, композиторът дава ясен отговор на въпроса за своята позиция - той директно сравнява Сталин с Хитлер, като от негова гледна точка Хитлер е само един жалък епигон на Сталин, и се пита: "Какво ме измъчва? Съвест, страх, срам.."

Не е сигурно дали тези записки, които разкриват композитора като критик на режима, ще бъдат публикувани скоро. Особено като се има предвид как в момента из цяла Русия се поставят отново паметници на Сталин, а творците биват вкарвани в затвора или са принудени да бягат заради позициите си. Образът на един изпълнен със съмнения човек не се вписва в тази концепция.