ОТКЪС
— Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.
Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!“
То се изправи развълнувано.
— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.
И
се
катери,
и
се
катери,
и
се
катери,
и
както
се
катереше,
то
си
затананика
една
песничка.
Ето
каква
му
беше
песничката:
„Ах, не е ли смешно,
че обичам мед?
Бръм… бръм… бръм…
Чудя се защо!“
Покатери се още
по-нагоре
и
още
по-нагоре,
и
още
малко
по-нагоре,
и
се
сети за
друга песничка:
„А колко смешно би било, нали,
мечките да бяха вместо тез пчели:
кошера си щяха с мед те да напълнят
(ако пчели бяха мечките сами)
в дънера, на ниско — да не качвам стълби!“
То се бе поуморило, затова изпя тази Оплакваща се Песничка.
Ето го, почти стигна. Само да се качи на ето… онова клонче…
Пррасс!!!
— Помощ! — извика Пух, като се блъсна в един клон, десет стъпки по-долу.
— … ако само не бях… — каза той, като полетя към друг клон, двадесет стъпки по-надолу.
— … исках само да… — заоправдава се Пух, като се превъртя презглава и прекърши клонче, тридесет стъпки по-ниско…
— … исках…
— … разбира се, то бе малко така… — допусна той, като бързо се провря надолу между шест други клончета.
— … всичко се случи поради… — реши той, като се сбогува с последния клон, обърна се два-три пъти във въздуха и бухна с разперени лапи в средата на една хвойна.
— … всичко се случи поради обичта ми към меда. Ох! Помощ!
Мечето изпълзя из храста, извади бодлите от носа си и започна пак да мисли. И първия човек, за когото се сети, беше Кристофър Робин.
(— За мен ли? — попита развълнуван Кристофър, не смеейки да повярва.
— За теб!
Кристофър Робин не каза нищо, но очите му ставаха все по-големи, а лицето — все по-розово.)
… И така Пух отиде при своя приятел Кристофър Робин, който живееше в друга част на Гората, зад една зелена врата.
— Добро утро, Кристофър Робин — каза Пух.
— Добро утро, Мечо Пух — каза ти.
— Мисля си дали имаш нещо такова като балонче.
— Балонче?!
— Да. Тъкмо си мислех, като идвах насам, дали се намира балонче у Кристофър Робин, или не… защото се бях замислил за балони.
— За какво ти е притрябвал балон? — попита ти.
Пух се огледа наоколо, за да се увери, че никой няма да го чуе, и като си сложи лапата до муцуната, прошепна:
— Мед!
— Ама не може да се вземе мед с балон!
— Мога! — каза Пух.
Случило се беше така, че предишния ден ти беше поканен у твоя приятел Прасчо и там на всички гости раздадоха балончета. На теб се беше паднало голямо зелено балонче. А понеже един от Зайовите роднини не дойде — много малък беше още, за да ходи по гости — и неговото синьо балонче остана, ти занесе у дома си и зеленото, и синьото балонче.
— Кое от двете искаш — показа ги ти на Пух.
Той сложи глава между двете си лапи и много внимателно обмисли.
— Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон — те ще помислят, че си част от дървото, и няма да те забележат; ако си със син — ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.
— А няма ли да те забележат под балона? — попита ти.
— Може да ме забележат, но може и да не ме забележат — с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Пух помисли един миг и добави:
— Ще се постарая да изглеждам като малко черно облаче.
— Тогава по-добре е да вземеш синия балон — каза ти.
Така и направихте.
Двамата излязохте със синия балон, ти си взе и пушката за всеки случай — както правиш обикновено. Пух отиде до една много кална локва, която знаеше от по-рано, и се търкаля в нея, и се търкаля, докато стана съвсем черен. После надухте балона колкото беше възможно, но го държахте заедно за канапа, след туй ти изведнъж го пусна и Пух леко се понесе нагоре. Скоро стигна почти самия връх на дървото, само че десетина стъпки встрани от него.
— Уррааа! — извика ти.
— Прекрасно е, нали? — погледна Мечо Пух надолу. — Как изглеждам оттам?
— Приличаш на мече, което се е хванало за балон — каза ти.
— Нима?! — попита Пух разтревожен. — Нима не приличам на малко черно облаче сред синьото небе?
— Не много!
— Може отгоре да изглеждам иначе. И както ти казах, с пчелите никога нищо не се знае!
Нямаше вятър да го духне към дървото и Мечо Пух си остана така: можеше да вижда меда, можеше да мирише меда, но не можеше да го стигне.
След малко пак се обади:
— Кристофър Робин! — прошепна силно той.
— Какво?
— Струва ми се, че пчелите подозират нещо!
— Какво мислиш, че…
— Не знам, но нещо ми подсказва, че стават подозрителни!
— Може би подозират, че искаш да им вземеш меда?
— Може би! С пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Настъпи тишина. После Пух пак извика:
— Кристофър Робин!
— Да?
— Имаш ли у вас чадър?
— Мисля, че имам.
— Искам да го донесеш тук, да се разхождаш с него под дървото, от време на време да поглеждаш нагоре към мен и да казваш: „Бре, бре! Май че ще вали!“ Мисля, че ако направим така, по-лесно ще ги измамим.
На теб ти стана смешно и ти си каза: „Глупаво мое мече!“ Но го каза наум, защото много си го обичаш, и отиде за чадъра.
— Дойде ли, най-после! — извика Пух, когато ти се върна под дървото. — Бях започнал да се тревожа, защото сега съм сигурен, че пчелите ме Подозират!
— Да отворя ли чадъра? — попита ти.
— Да, но почакай за минутка. Трябва да внимаваме! Важното е да измамим царицата. Можеш ли да я различиш отдолу?
— Не!
— Жалко! Тогава започни да се разхождаш с отворен чадър, като казваш от време на време: „Бре, бре!… Май че ще вали!“, а аз в това време ще изпея една Песен на Облачето, каквато сигурно облачетата пеят… Започвай!
И така — докато ти се разхождаше напред-назад с отворен чадър и се тюхкаше, че май ще вали — Пух пееше тази песничка:
„Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето,
пея си на глас полека
песенчица“. Ето:
„Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето;
и съм гордо — че съм малко
облаче в небето!“
Пчелите бръмчаха все по-подозрителни. Някои от тях излязоха от хралупата и започнаха да хвърчат около облачето, докато то пееше втория куплет. Една дори кацна на носа му за миг и пак отлетя:
— Кристофър… Ох!… Робин! — извика облачето.
— Да?
— Като си мислих, дойдох до важно заключение: Това не са истински пчели!
— А какви са?
— Това са фалшиви пчели… И мисля, че те не правят истински мед.
— Дали?
— Да. И затова мисля вече да слизам.
— Как ще слезеш? — попита ти.
Мечо Пух не бе помислил за това. Ако пуснеше връвта, щеше да падне изведнъж — „бум!“ — на земята, а това никак не му се харесваше. Затова мисли дълго и най-после каза:
— Кристофър Робин, ти трябва да простреляш балона. Носиш ли си пушката?
— Разбира се, че я нося! Но ако го прострелям, ще го повредя — каза ти.
— А ако не — каза Пух, — ще трябва да падна изведнъж и ще се повредя аз!
Щом разбра как стои работата, ти много внимателно се прицели и стреля.
— Ох! — извика Пух.
— Не улучих ли? — попита ти.
— Улучи. Но не балона! — изскимтя Пух.
— Много съжалявам! — каза ти и стреля отново. Този път улучи балона. Въздухът бавно излезе и Пух лекичко се спусна на земята.
Само че от дългото висене на връвта ръцете му се бяха схванали и цяла седмица стояха протегнати нагоре. А когато някоя муха му кацнеше на носа, трябваше да я духа: „Пух!“
И мисля (но не съм съвсем сигурен), че това беше май причината да го наречеш Пух!
„МЕЧО ПУХ“ НА А. А. МИЛН - е една от най-популярните книги за деца. Първото издание излиза от печат на 14 октомври 1926 г. Приема се с възторг и продажбите й са рекордни. През 1960 г. „E. P. Dutton“ превежда и издава „Мечо Пух“ на латински език (Winnie ille Pu). Това издание е единственият чуждоезиков бестселър в ранглистата на „Ню Йорк таймс“ (The New York Times) за 1960 г. и единствената книга на латински език, попадала някога в тази класация. През 1973 г. „Methuen“ издава „Мечо Пух“ с цветни илюстрации. Година по-късно отпечатва цветно издание и на „Къщичката в къта на Пух“. В България „Мечо Пух“ е публикувана от издателствата „Народна младеж“ (1979), „Отечество“ (1988), „Пан“ (2002), „Труд“ (2006).
