ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Алън Александър Милн, писател (1882 – 1956)

Произход: Роден в Шотландия, но израства в Англия, средна класа

Образование: Частно училище, Тринити колидж, Кембридж

Интереси: Литература, драма, кино, журналистика

Постижения: "Мечо Пух"

 -------

На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Единствен, който не е особено доволен от Пух, е писателят Алън Александър Милн. Той се чувства в капан за муслони - историите за Пух убиват цялото му творчество. Публиката не го признава вече за добър писател, само за велик детски писател. А това, от гледна точка на всеки истински писател, не е съвсем правилно.

 Даже е малко страшно, като в знаменитата история, когато Прасчо вижда Пух да обикаля замислен в кръг и разбира, че той е по следите на нещо.

„Следи! - каза Прасчо. Следи от лапи! - изквича той от възбуждение. - О, Пух, мислиш ли, че това е-е-е Невестулка? - Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!”

 Така си е, не можеш да си сигурен. А когато си едно толкова малко и глупаво мое мече, никога не си сигурен не само в следите от лапи, но и в други неща. Предимно страшни – пчели или липса на приятели наоколо. Понякога страшното е Муслон, понякога е пътят към Северния полюс-колюс, понякога е Тигър.

 От всичко обаче най-страшно е опасението случайно да не пропуснеш времето за похапване. Това те гложди и тъй като никога не знаеш кога е точното време, оставяш часовника спрял на най-подходящия момент – към 11 без 5, гаранция, че винаги, щом погледнеш, ще уцелиш момента.

 Казваме Мечо Пух, но на английски името на Мечето е Уини, Winnie the Pooh. Когато започва да пише историите, Милн го нарича Едуард, но после със сина му Кристофър Робин виждат живо мече, в което детето се влюбва. То се казва Уинипег и е талисман на канадски военен полк през Първата световна война, подарено от войниците на лондонския зоопарк. Кристофър Робин веднага нарича плюшеното си мече Уини, а това променя и героя в книгата.

 „Тук има лъвове и ревящи тигри, огромни камили и други неща, тук са бизоните-бивали-биволи и голямата мечка с крила. Тук има тънки хипопотами и слабички носорози растат, но аз дадох кифла на слона, щом той пред мен заблестя”.

Опитах да направя разбираем превод на това стихче на Милн за зоопарка. То е част от поемата „Когато бяхме много малки”, пълна с игри на думи, хумор и непреводими хрумвания, разбираеми само за децата – нали те са малки и затова се намират по-близо до истината.

 Самият Алън Милн, син на шотландеца Джон и англичанката Сара, пише по повод детството си в центъра на Лондон: „В бащиния ми дом беше естествено да се интересуваш от различни неща и беше лесно да си умен”.

 Алън показва талант в математиката и крикета, обича пеперудите и мрази да се убиват животни, луд е за приключения, харесва училището – освен френския. Роден е през 1882 г., завършва Уестминстър скуул и математика в Кембридж, но никога не се откъсва от писането. Първата му публикация е в „Пънч”, където става и редактор. От 1903 г. до 1925 г. Милн издава 18 пиеси и три романа, разкази, есета, четири поетични книги. Той е сред най-ранните сценаристи на британската филмова индустрия и за „Минерва филмс” пише четири сценария, които са филмирани.

 През 1913 г. Алън се жени за Дороти де Селинкорт, а Кристофър Робин се ражда през 1920 г. Първият разказ за Мечо Пух излиза на Бъдни вечер 1925 г. в „Лондон ивнинг нюз”. Той разказва историята, в която Пух се прави на облаче, издига се с балон, за да стигне до меда в хралупата и всичко завършва почти благополучно.

Книгата за Мечо Пух става така популярна, че публиката отказва да чете текстовете на Милн за възрастни, животът му продължава, пълен с пари и слава, но не особено щастлив. Оплаква се:

„Казах сбогом на всичко заради някакви си 70 хиляди думи”.

 Налегнат от нерадостни мисли, през 1952 г. Алън Александър Милн получава инсулт, изкарва мозъчна операция, от която остава инвалид, а четири години по-късно умира.

 Отива си по-скоро тъжен като Йори, отколкото весел като Пух. И носи под езика си едно пени, за да премине реката Стикс. Или най-после да намери тайнствения малък кафяв заек от загадъчното си стихотворение „Пазарният площад”, кой знае.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.