„Джералд Даръл беше човек от рая - изгубения рай, намерения рай, жадувания рай, невъзможния рай, раят, съграден със собствените му ръце. Раят беше неговият бизнес, неговият живот, неговият унищожител, неговото изкупление.” Това пише „Индипендънт” по повод 60-годишнината от написването на прочутите мемоари на писателя „Моето семейство и други животни”, която се навършва през 2016 г.
Знаменитата книга е вдъхновила много други книги и филми, продадена е в милионен тираж. Няколко поколения израснаха с историята на семейство Даръл и техния престой на райския остров Корфу 5 години преди избухването на Втората световна война. По повод на годишнината британската телевизия ITV ще излъчи сериал със заглавието „Семейство Даръл”, посветен на необикновените им приключения в рая.
Даръл е известен и с Тръста за спасяване на диви животни, който той учредява през 1959 г. и който до днес функционира на американския остров Джърси. Той се ръководи от съпругата му Лий, която днес е на 66 години. Когато се женят, тя е на 29, а той – на 53.
„Чувството, когато го срещнах, беше като светване на 1000-ватова лампа. Мощта, енергията, харизмата му бяха толкова силни”, разказва Лий.
Даръл умира преди 21 години, като оставя над 40 книги, повечето хумористични и забавни. Той е човек, изпреварил времето си, първата личност, която тръгва да събира и спасява животински видове, застрашени от изчезване.
„Хората си мислят, че просто се грижа за пухкави животни. Всъщност аз се опитвам да спася човешката раса от самоубийство”, казва Даръл.
Най-добрата му книга е част от езика, част от начина, по който мислим. Журналистката Клер Балдинг иска специално разрешение и го получава от Лий Даръл, за да кръсти собствените си спомени от детството „Моите животни и друго семейство”.
„Моето семейство и други животни” е най-великата експресия на биофилия в литературата. Момче на райски остров, заобиколено от ексцентрично семейство и чудните животински видове на Средиземноморието. Забавлението и радостта са в сърцевината на всичко, което Даръл пише. Книгата отдава почест на дивия свят повече от всяка друга. Тя е смешна, но и задълбочено сериозна, разтърсва хората – от смях или други емоции. Казва ни, че хората не сме завършени, когато сме сами, без дивия свят. Прекрасното заглавие е добра шега, но и много повече от шега. Трябва да се грижим за планетата и нейните видове, защото без тях ще изчезнем и ние. Тръстът „Даръл” ни го казва до ден-днешен.
Книгата притежава брилянтна структура – човешките характери изскачат от страниците като карикатури, нарисувани от необичайно интелигентно дете. По това време братът Лари е женен, но съпругата му Нанси липсва от разказа. По същия начин Лари, който е професионалният писател в семейството, не включва образа на Джералд в историите си от Корфу.
Даръл е наясно със загубата през целия си живот. „Светът е толкова деликатен и сложен като паяжината на паяка”, пише той. „Ние обаче правим огромни дупки в нея.”
„Той имаше апокалиптична визия за света”, разказва Лий Даръл. „Деструкцията, глупостта и алчността му причиняваха дълбок стрес и бяха причина за алкохолизма му.”
Всъщност вторият му брак с Лий го спасява, дава му надежда и сила да печели малки победи. Нарича зоопарка на тръста си – университет, и обучава в него млади хора – за каузата си. Преди 25 години тръстът наистина става академия и е обучил 5000 души от 139 държави.
„Светът сега е пълен с хора, които вярват в това, в което вярваше Джери”, казва Лий.
През 1988 г. в парка на Даръл е закопана капсула с писмо за бъдещите поколения, написано от него. В него се изразява надежда, че и за тях ще има светулки, пеперуди, песни на пойните птички и цялото това разнообразие на планетата, което обогатява живота ни. „Надяваме се, че ще бъдете благодарни, че сте родени в такъв магичен свят”, гласи заветът на Даръл.
