ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук”

По препоръка на приятел изгледахме "Семейство Даръл" - по HBO GO, по  Джералд  Даръл, трилогията за Корфу. Сериал в четири сезона. Свежо, разпускащо, красиво.

Много смях и прелестни гледки.

Нещо като повърхностна пасторална история за едно лудо английско семейство, което бяга от скучната Англия, след като умира бащата и съпругът, а майката с четирите си шантави деца изпада в тотална нищета и взимат решение да заминат за Корфу, където е евтино. С две думи е това. От тук нататък следва една бзкрайна ведрина и веселие в търсене всеки на себе си и разбира се, на любовта.

Не е някакъв кино шедьовър, който те разбива и размазва отвсякъде, но когато снощи свърши, си дадох сметка, че ми е въздействал много повече от десетки други претенциозни ленти. Защо?

Цяла нощ не спах и ми беше в главата.

На фона на една цветна феерия, на много интересни със своята семплост и нормалност ситуации, имах чувството, че актьорите не играят, сякаш присъствахме на реалити. С Мила нямахме търпение да вземем дневната доза Даръли. Всеки персонаж се развива, пораства, виждаш му душата. Е, накрая, когато войната (действито се развива мужду 1935-39) спря тази идилия и направи една голяма любов невъзможна, се разстроих дълбоко, до сълзи. Изведнъж леко водевилният сюжет се превърна в драма, просто ме разтърси.

Дали защото всеки от нас е завинаги жаден за любов, дали защото най-красивата любов е невъзможната, или защото точно в момента сме в ситуация на истинска война, която ни лиши от много, да не казвам от всичко, оставяйки ни с неясно бъдеще, но заедно със семействата ни, изпълнени с екстремни чувства от двете страни на едно огледало.

Любовта и страхът...