Римска Галия, лятото на 177 година след Христа. В амфитеатъра на Лугдунум (днешен Лион) едно осемгодишно момче се е свило до портата към арената и слуша ръмженето на хищниците, примесено с предсмъртните стенания на осъдените християни. Скоро и неговата майка ще бъде разкъсана от мечка, а то няма да забрави това и години по-късно ще търси справедливост.

Така започва новият исторически трилър на Ирина Вагалинска „Деултум посреща Свирепия“, втора книга от поредицата „Провокирано от археологията“ (ИК „Ноус“). След успеха на първата – „Мистерии в Хераклея Синтика“, авторката отвежда читателя в Деултум (най-стария римски град на територията на днешна България), където през март 202 г., по време на посещение на император Септимий Север, се развива основното действие в романа. Severus може да се преведе като Жестокия или Свирепия – и има защо; по онова време венценосецът и семейството му се завръщат след дълъг престой в Египет и Сирия, преминавайки през Тракия на път за Рим. През същата 202 г. императорът издава едикт, насочен срещу разпространението на юдаизма и най-опасната му „секта“ – християнството. Как ли биха го приели последователите на Иисус в града, където е открито най-древното археологическо свидетелство за присъствието на християни по нашите земи? 

Въпросното свидетелство под формата на навита на руло сребърна пластина с издраскан кръст като първа буква от името на Христос е сред реалните артефакти, вплетени в сюжета. Някои от другите са златна обица с фалшиви перли, елемент от щит на Минерва с релефна Гигантомахия, амулет с изображение на почитания от гностиците Абрасакс, парче от каменен афиш за таврокатапсия (борба с бикове) и още интересни надписи от края на II – началото на III в. сл. Хр. 

В античен Деултум наистина е имало амфитеатър, място за провеждане на ловни и гладиаторски игри, съответно и за развитие на една от основните сюжетните линии. Но не всички сблъсъци стават там, на арената – част от битките в романа са подмолни, макар и не по-малко жестоки. Защото от изворите за епохата изплуват сведения за дълбок конфликт между преторианския префект Гай Фулвий Плавциан и втората императорска съпруга – августа Юлия Домна. Той я обвинява в разврат, а тя него – в заговор за завземане на властта. 

Кой е надделял и как? През април 202 г. наследникът на престола Каракала се жени за дъщерята на преторианския префект –  Плавцила, но през 205-а нейният баща все пак е обвинен и екзекутиран. Шест години по-късно Юлия Домна преживява ужаса да види как по-малкият ѝ син Гета пада убит в краката ѝ по заповед на по-големия – Каракала. 

„Деултум посреща Свирепия“ не стига до тази развръзка, но подсказва какво може да е довело до нея. Отношенията между членовете на императорското семейство са реалистично предадени и не по-малко завладяващи от битките на арената. А сред героите на романа има не само хора от властта, гладиатори и преторианци; читателят ще се срещне с още интересни персонажи, между които фалшификатор на зарове, шпионин под прикритието на войскови снабдител и красива либертина с ревнив господар. 

След финала на романа и тази книга прокарва паралели между трилъра и изследванията в „Истина или измислица“ – документално четиво с цветни илюстрации на археологически находки от Деултум. 

Премиерата на трилъра ще е на 14 октомври от 18.30 ч в "Яйцето" на СУ заедно с мултимедийна презентация на археологическите открития на екипа на проф. д-р Людмил Вагалински.

 Skif.bg публикува уводните думи на авторката:

Dictum factum

Горната фраза е на латински и може да се преведе като „Речено – сторено“. Сложих я за заглавие на предговора по три причини. Първо, защото латинският е езикът на повечето от героите ми в тази книга. Второ, за да подчертая, че си изпълнявам обещанията. И трето, за да почета паметта на преподавателя по класически езици в СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Красимир Банев, който преди много години не ме скъса на изпита в първи курс, а имаше всички основания да го направи.

Обърках ли ви? То е от любов към ребусите, иначе не харесвам претенциозното писане. 

„Деултум посреща Свирепия“ е вторият исторически трилър от поредицата „Провокирано от археологията“, която започнахме с издателство „Ноус“ през 2024 година. Обещах да го напиша, преди да си изясним какво ще стане с  първия – „Мистерии в Хераклея Синтика“. Започнахме плахо, с бутиков тираж. Не знаехме как ще реагират читателите на роман, стъпил върху реални факти от археологическо проучване, написан от дебютант. 

Сега „Мистерии в Хераклея Синтика“ се превежда на английски, на френски и на немски език. С гръцкия превод се е заел един от синовете на споменатия д-р Банев – Генчо Банев, преподавател в Атинския университет, историк и археолог, носител на наградата „Паисий Хилендарски“. След три допечатки на българското издание, едно предложение за филмиране и много срещи с фенове вече сме по-уверени в посоката с моя издател, съпруг и партньор в популяризирането на археологическите открития проф. д-р Людмил Вагалински. 

  Междувременно другият ни общ проект – медийна платформа Archaeologia Bulgarica, счупи собствения си рекорд от 2024 г. (1,8 млн.) с над 5,5 милиона гледания/четения само за един месец – през юли 2025-а. Радваме се, че с наша помощ Хераклея Синтика стана световно разпознаваем обект – и археологически, и туристически. Но сме в дълг пред Деултум, най-стария римски град на територията на днешна България.

Людмил е научен ръководител на цялостното археологическо изследване там още от 2003 г., води и разкопките на крепостта край с. Дебелт, община Средец, област Бургас. Сред проучвателите на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ трябва да изброя и други археолози, сърцати като него – Красимира Костова, доц. д-р Иво Чолаков, доц. д-р Христо Прешленов; спокойни са, че с разчитането на надписите (и там, както в Хераклея) се занимава епиграф с опита и усета на д-р Николай Шаранков. Всички те периодично публикуват резултатите от разкопките, така че за мен остана да си избера периода и да реша кои реални (арте)факти и личности да забъркам в моя втори исторически трилър.

Не се колебах дълго: най-интересните за широката публика находки от Деултум са от края на II – началото на III век, включително двата забележителни амулета: обкованият в злато хелиотроп с името на Абраксас/Абрасакс и навитата сребърна пластина, скрила името на Христос (най-древното археологическо свидетелство за присъствието на християни по нашите земи). По онова време галилеяните, както ги наричат езичниците, са преследвани, а не преследвачи – за разлика от периода в края на IV век, когато се развива действието в „Мистерии в Хераклея Синтика“. Реших се и на допълнително предизвикателство – да смеся измислените персонажи с известни исторически фигури, а сред тях и император с неговото семейство. 

Става дума за Септимий Север, чието прозвище влезе в заглавието на книгата: Severus може да се преведе като Жестокия или Свирепия – и има защо, ще потвърди един от най-добрите познавачи на биографията му у нас,  проф. д.и.н. Диляна Ботева. В началото на 202 г. той преминава през Тракия на път за Рим, след близо двугодишно пребиваване в Египет и Сирия Палестинска. През същата година венценосецът издава важен едикт, чието съдържание не е запазено; предполага се, че с него Септимий Север е искал да ограничи разпространението на юдаизма и най-опасната му „секта“ – християнството. Как ли биха го приели галилеяните в Деултум? 

И още нещо: от изворите за епохата, колкото и противоречиви да са те, изплуват сведения за продължителен остър конфликт между преторианския префект Гай Фулвий Плавциан и втората съпруга на императора – августа Юлия Домна. Той я обвинява в системен разврат, а тя него – в заговор за завземане на властта. Кой е надделял и как? 

Историята не ни е оставила подробности, но макар че през април 202 г. наследникът на престола Каракала се жени за дъщерята на преторианския префект –  Плавцила, през 205-а бащата е обвинен и екзекутиран. За жалост, Юлия Домна не е имала много време да се радва на по-спокоен живот. През 211 г., след смъртта на Септимий Север, завещал империята на двамата им синове, тя преживява ужаса да види как по-малкият – Гета, пада убит в краката ѝ по заповед на по-големия. И въпреки това остава близка с брат му Каракала, пратил убийците, за да остане единствен на престола! Чак докато и той загива на свой ред… 

В „Деултум посреща Свирепия“ не стигнах до тази развръзка, но опитах да покажа развитието на отношенията, довели до нея. А за да е още по-динамично (да има екшън, както казва Людмил), си представих, че в деултумския амфитеатър организират таврокатапсия (борби с бикове), венацио (лов на арената) и гладиаторски битки в чест на 13-ия рожден ден на Гета. Постарах се съперничеството между него и брат му да си проличи в разнообразни ситуации; изложих ги на смъртна опасност с помощта на диви зверове и на измислен, но все пак правдоподобен герой – син на разкъсана от мечка християнка, който жадува да отмъсти. А дори и след като той е разкрит и пратен в тъмница, някой ще смеси виното с отрова… 

Няма да разказвам повече, за да не разваля изненадите, колкото са останали. Ще добавя само, че сред основните персонажи има не само знатни гости от столицата, преторианци, гладиатори и венатори, но и сприхав местен аристократ, влюбен и ревнив почти колкото Шекспировия Отело.

Приятно четене!

Ирина Вагалинска

23 август 2025 г.