Днес, 14 февруари, от 18.00 ч. Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) ще представи осемнадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2024”. По традиция изложбата представя най-интересните обекти и находки от предходния археологически сезон. Повод за изложбата е професионалният празник на археолога, 14 февруари.
„Изминалият археологически сезон беше изключително щедър. Отдавна не е имало толкова богата и разнообразна на находки експозиция Българска археология. Изказвам дълбока благодарност към всички колеги от 19-те музея–партньори в изложбата и към екипа от Националния археологически музей за техния професионализъм и усърдна работа. Същевременно няма да спестя, че заради излишна бюрокрация и липса на политическа воля за взимане на дългосрочни решения, цялата археологическа гилдия беше доведена до почти пълна невъзможност да реализира и администрира своите проучвания през годината. Искрено се надявам, че Новата 2025 година ще донесе съществени промени в тази изключително неприятна ситуация“, – сподели директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.
Изложбата представя над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римските градове Деултум, Хераклея Синтика, Рациария, средновековните градове Търново, Урвич и Мелник. Представени са и обекти от спасителни археологически разкопки, свързани с развиване на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и други проекти. Сред тях са праисторическото селище до Дългопол, надгробни могили от бронзовата и римската епоха във Варненско, южният некропол на Филипопол (Пловдив). Особен интерес като научни резултати и открити находки предизвикват проучванията на надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракитница, община Стара Загора.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове от некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена бутилка от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно „яйце“ с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново).
Контекстът на откриване на всички тези находки и резултати от редица други проучвания през 2024 г. са илюстрирани чрез постери за близо 50 обекта.
Поредната изложба „Българска археология“ стана възможна благодарение на близкото сътрудничество с 19 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Русе, Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Гоце Делчев, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия, Средец и Тополовград.
“Българска археология 2024” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 8 юни 2025 г. в Централна зала на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
