Белоруският писател  Владимир Орлов е победителят в международния конкурс за къс хумористичен разказ на името на Алеко Константинов. Той печели с разказа си "Мечтата ми да стана шпионин". Председател на журито беше Пламен Дойнов. В конкурса са участвали повече от 30 писатели от 14 държави с 57 хумористични творби.  

Организатори на конкурса  от 1994 г. досега са общината в Свищов и международната фондация „Алеко Константинов”. Наградата обаче се дава от 1966 г., като тогава е била под егидата на в. „Народна младеж”, а управата на Свищов става партньор от 1975 г.  През годините носители на наградата са автори от Гърция, Турция, Чехословакия, Холандия, СССР, САЩ, Франция , Югославия, Башкирия, Русия, Хърватска, Албания, Македония, Сърбия, Словакия, Естония, Румъния, Украйна, Молдова и България. 

Всяка година в навечерието на рождения ден (13 януари по нов стил) на автора на „Бай Ганьо” се провеждат Алекови дни, които завършват с факелно шествие и пoднacянe нa цвeтя пpeд пaмeтникa му в градската градина на Свищов. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.