РАЛИЦА СТЕФАНОВА, кореспондент на БТА в Казанлък

Първият музей, посветен на Алековия Бай Ганьо, отвори врати в казанлъшкото село Енина. Негов създател е Румен Сомов - потомък на Ганьо Сомов, вдъхновил Алеко Константинов за създаването на най-известния български хумористичен персонаж. 

„Ганьо Сомов за пръв път се споменава в „До Чикаго и назад“, когато Алеко Константинов отива при Айвазина на панаира - там е описано как "стоеше по турски със сини потури бай Ганьо Сомов". А срещата на Алеко с него е кратка, но достатъчна, за да го вдъхнови за създаването на хумористичния герой", разказа за БТА Румен Сомов. Това става през 1893 година, през 1894 година в списание „Мисъл“ излизат първите два разказа за Бай Ганьо, а през 1895 година излиза и книгата за него. Оттам нататък той е събирателен образ на много и различни персонажи, но първият, който е официално споменат, е именно Бай Ганьо Сомов от Енина. 

В музея Бай Ганьо посреща посетителите още от вратата, а експонатите, изложени там, са събирани в продължение на две десетилетия. Включени са както редки български и чужди издания на книгите за героя, така и автентични снимки и други предмети, а сред най-ценните е държавният печат на България от изложението в Чикаго. Показани са още автентична снимка на Ганьо Сомов и редки фотографии, както на Алеко Константинов, така и на кораба, с който той пътува до Чикаго, картина на Теню Пиндарев и множество карикатури на Бай Ганьо, сред които и такива на Чудомир.  

Целта на Румен Сомов е била да се усети атмосферата на времето, в което е живял Алеко Константинов, защото именно това е и времето, в което се ражда Бай Ганьо. В музейната експозиция са изложени и много свидетелства от това време, някои от които са свързани и с Казанлък. Тук е и най-голямата колекция от значки и медали на Алеко Константинов, събирани с години от туристически дружества, музеи и читалища на негово име. 

Музеят е частен и е създаден изцяло с дарения и доброволен труд, а с направата му Румен Сомов сбъдва една своя мечта - Бай Ганьо да заеме своето място в културата на страната ни и това да стане именно в родното му село Енина.

„Бай Ганьо е най-превежданият и най-известният литературен герой, с когото ни познават в целия свят, равностоен е на Дон Кихот и Санчо Панса, на Швейк, на много други хумористични герои, които имат своето място не само в световната литература, но и в музейни институции. Поради някакво криво разбиране, че Бай Ганьо ни излага, може би защото всеки се разпознава в него, ние се криехме от него“, коментира за БТА Сомов. Според него е било крайно време той да има свой истински музей, защото „когато можеш да се присмееш на нещо, ти си от другата страна“.

Фактът, че си от другата страна и се смееш, означава, че ти вече не си Бай Ганьо - ти си Алеко, каза той.

Освен музейна експозиция, в комплекса има още пивница, магазин, както и открита сцена, на която предстои да се организират различни културни прояви. Това е и единственият музей със студио за татуировки. Тук обаче желаещите ще могат да си татуират единствено подкова – за да им напомня за „Щастливеца“ и неговия Бай Ганьо. 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 72 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева

"Моят любовен август“ като пътуване до ръба на живота

Романът ня Неда Антонова е и правдиво пресъздаване на психиката, манталитета, поведението и емоционалния свят на 14-годишните ученици, при това преимуществено от женска гледна точка. Тя е една от най-силните и важни родни книги, излезли през 2025 година.