Родната къща на Алеко Константинов може да бъде посетена вече и през платформата „Сподели България". Този проект дава възможност да се правят виртуални разходки из забележителни места в страната ни. 

Къщата на неподражаемия майстор на перото Алеко Константинов е сред забележителностите в Свищов.Построена е през 1861 г. от баща му Иваница - търговец на зърнени храни и строителни материали. От 1926 г. е превърната в музей.Запазена е в голямата си част в автентичния си вид. Въпреки виенската архитектура тя дава възможност да се види и усети атмосферата на българския дом преди Освобождението. В нея отсяда и руския цар Александър ІІ, когато войските му минават Дунав през 1877 г. 

Вещи на Алеко, първи издания на книгите му също могат да се видят в къщата музей.

Проектът ShareBulgaria (Сподели България) си поставя амбициозната цел да изгради национална база данни с висококачествено визуално съдържание за свободно споделяне (фотографии, панорамни 360° турове, видео клипове, кампании и игри), което да представи разнообразните културни, исторически и природни съкровища на България.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.