"Гонкур" - най-престижната френска литературна награда, беше присъдена на френския писател Жан-Батист Андреа за "Бди над нея" (Veiller sur elle) - любовна история, чието действие се развива по времето на фашизма в Италия, съобщи БТА, цитирайки АФП.

52-годишният автор беше награден в 14-ия кръг - свидетелство за разногласията в журито на литературната награда, председателствано от Дидие Дьокоен, чийто глас се брои двойно.

"Това е много емоционален момент, току-що избърсах сълзите си в таксито", каза Жан-Батист Андреа, пристигайки в ресторант "Друан", където наградата се връчва по традиция от повече от век.

Жан-Батист Андреа се съревноваваше със смятания за фаворит Ерик Райнхард, Гаспар Кьониг и Неж Сино, която спечели в понеделник наградата "Фемина".

Само с четири романа зад гърба си, Андреа спечели най-престижното отличие за френска литература благодарение на обширната си творба, посветена на скулптурата и Италия - страната на баба му по бащина линия.

Романът разказва за Мимо, който е роден в бедност и чиракува при скулптор на камъни. Той се влюбва в наследницата Виола Орсини и пътува с нея през годините, докато Италия не попада в лапите на фашизма.

Спечелването на "Гонкур" гарантира значителни продажби през последните два месеца на годината, които са най-важни за книжарниците.

Жан-Батист Андреа, считан все още за "млад автор", съчетава мечтателната си личност с метода на концентриран творец, за да успее първо в киното, а след това и на литературното поприще.

"Исках да напиша нещо по-голямо от това, което съм писал преди, да оставя зад гърба си всички ограничения, които си бях наложил не само през двадесетте години в киното, тъй като бях сценарист и режисьор, но парадоксално и в първите си три романа", сподели писателят в свое интервю в края на октомври.

Въпреки че киното е първата му професия, Жан-Батист Андреа, който от малък се увлича по романите, иска да се занимава само с едно - да пише.

На 45 години Андреа вече не е сигурен, че иска да се захваща с тежката задача да събира бюджет за филм. "Чувствах се така, сякаш удрям на камък", спомня си той.

Защо най-накрая да не напише романа, който таи в себе си? "Знаех как се пише сценарий, а не роман. Сценарият е ограничен, той е удобен, а в романа всичко е позволено", казва той.

Андреа се впуска в мечтаното поприще с "Моята кралица" (Ma reine).

След успеха на третата си книга "Дяволи и светци" (Des diables et des saints) писателят вече може да се посвети на амбициозната си четвърта творба, с която иска " да разруши всички граници".

Наградата "Ренодо", обявено непосредствено след "Гонкур", беше присъдена на Ан Скот за романа й "Наглите" ("Les insolents").

Творбата на Скот разказва за пристигането "насред нищото" на Алекс, композиторка на филмова музика, която решава да напусне Париж, за да преоткрие себе си, желаейки да живее "другаде и сама".

Героинята е измислена двойничка на авторката, която напуска френската столица и заминава за Бретан, където живее понастоящем.

Родена от майка руска фотографка и баща френски колекционер на изкуство, Ан Скот израства в Париж, преди да се премести в Лондон на 17-годишна възраст.

Бъдещата писателка е била манекенка, барабанистка в пънк група и честа посетителка на парижката ъндърграунд сцена на нощния живот. Започва да пише на 29-годишна възраст. Сред произведенията й са "Асфиксия" (Asphyxie) и "Суперзвезда" (Superstar).

Ан Скот не беше смятана за фаворит за наградата "Ренодо", за която се съревноваваха още Гаспар Кьониг с "Хумус", Лилия Асен с "Панорама" и Сорж Шаландон с "Разяреният".