„Бог е създал съвокуплението, човекът е създал любовта."

„В музиката най-вече обичам жените, които я слушат."

„В крайна сметка недоволните негодници са толкова, колкото и доволните. Опозицията не е по-добра от правителството."

„В обществото никога не говорим за музика, защото не я познаваме, и никога не говорим за живопис, защото я познаваме."

„В провинцията дори дъждът е развлечение."

„Любопитно е, че най-много се купуват книгите, които най-малко се четат. Това са книгите, стоящи на показ в библиотеките на хората, които не четат, – книги, така да се каже, с мебелировъчна цел.”

ЖУЛ  ДЬО ГОНКУР – френски писател, роден на 17 декември 1830 г. Известен е със съвместната си работа със своя брат Едмон. Двамата са автори на  класически произведения като „Sœur Philomène”, „Germinie Lacerteux”, „Madame Gervaisais”. Творчеството им е свързано с течението натурализъм. През целия си съзнателен живот не прекарват повече от ден разделени. Разделя ги смъртта на Жул през 1870 г. От 1851 г. братята водят общ Дневник, който Едмон продължава и след смъртта на брат си. Съгласно завещанието на Едмон дьо Гонкур, съставено през 1896 г., през 1900 г. е учредена Академията Гонкур, а на 21 декември 1903 г. е връчена първата "Награда Гонкур".