Режисьорът Коста Биков е отличен със специалната награда на 29-ия "София филм фест", съобщиха организаторите му. Той е един от филмовите творци на България, който посвещава повече от пет десетилетия на магията кино. То е неугасима страст за режисьора, сред чиито учители и вдъхновители са легендарни личности като Бинка Желязкова и Христо Ганев, Константин Павлов, Рангел Вълчанов, Людмил Кирков, Тодор Андрейков... Коста Биков е неразривно свързан с киното и като член на творчески колективи, които работят с новите поколения по техни дебютни творби, както и с развитието на емблематичния Дом на киното в София през 90-те години като част от ръководството на СБФД.
На 17 декември миналата година кинаджията навърши 80 години.
Представяме ви текста на проф. Божидар Манов, посветен на 80-годишнината на режисьора:
"С Коста Биков два пъти сме състуденти: първо през 60-те години на миналия век в МЕИ (сега Технически университет) и после през 70-те години във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). В МЕИ той се бореше със специалността „Механично уредостроене“, а аз проумявах тайните на радиоелектрониката. Но когато през септември 1973 г. проходи българското кинообразование, аз попаднах в клас „Кинознание“, а следващата есен той в класа по „Режисура“. И пак се срещахме като състуденти, само че на „Раковски“ 108.
Припомням тази скучна фактология с давност от половин век, за да аргументирам с календарна точност творческата парабола на инж. Биков в режисьорската професия. Особено важно е, че в неговата професионална траектория винаги го е съпътствал късметът да се срещне и работи с някои от най-талантливите хора в българското кино! Още като студент е асистент в екипа на Бинка Желязкова за филма „Басейнът“ (1977). А това е реална школа по практическа режисура извън академичните аудитории – незаменим опит за тази професия.
Същото се случва и в следващия филм на Бинка „Голямото нощно къпане“ (1980). Година преди това Коста се е дипломирал като режисьор с телевизионна адаптация на пиесата „Полицаите“ от Славомир Мрожек, а вече и неформално е „покръстен на терен“ в професията! И е време за личния му дебют „Прилив на нежност“ (1983) със сюжет от края на Втората световна война по сценарий на писателя-лекар Руденко Йорданов. Филмът е зареден с ярък хуманен патос, прочетен в бездънните сини очи на актьора Любен Чаталов! Напълно оправдано режисьорско доверие, което сработва още веднъж при следващия игрален филм на Коста „Живот до поискване“ (1986) по сценарий на Владо Даверов.
Филмът е болезнена равносметка за изплъзващите се мечти и илюзии на 40-годишните, докато техният връстник Христо Проданов изкачва Еверест без кислород, за да остане завинаги там! Важна подробност: във филма са използвани стихове на Константин Павлов, което е повод Коста Биков, макар и след години, да направи „Опит за мълчание“ (1998) - документален портрет на изключителния поет и сценарист. Пак през негови стихове е видян с документална камера и големият художник Георги Божилов – Слона във „Великото сбогуване“ (2005).
Коста има определен пиетет към значими фигури от съвременната българска култура и затова никак не са случайни документалните потрети на две от неговите „кино-икони“: забележителният режисьор Рангел Вълчанов („Пътешествие между два филма“, 1998 и „Рангел завинаги“, 2019) плюс уникалния киноисторик проф. Тодор Андрейков в „Гражданинът кино“ (2014, четлив словесен каламбур с великия филм „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс). Спокойно мога да твърдя, че тези 3 документални портрета от Коста Биков са и негова лична „изповед“ за смисъла на професията кинематографист!"
