Новата носителка на най-важната френска литературната награда "Гонкур" е Брижит Жиро, съобщиха френските мадии. Тя е отличена за романа "Да живеем бързо", който е посветен на смъртта на съпруга й.

Жиро е 13-ата жена, печелила "Гонкур" в 120-годишната история на наградите. Преди нея, през 2016 г. Лейла Слимани спечели приза за романа си "Нежна песен".

Родената в Алжир Брижит Жиро живее в Лион. Макар да не е дебютант в литературата, тя е малко позната на широката публика. Работила е като преводачка, владее английски, немски и арабски.

Съпругът й Клод, чиято смърт е пренесена в романа "Да живеем бързо", е загинал при катастрофа с мотор преди повече от 20 години.

През 2007 г. Жиро печели "Гонкур" за новела с творбата си "L'amour est trеs surestimе" ("Любовта е надценена"), а през 2019 г. е финалист за наградата "Медичи" с романа "Jour de courage" ("Ден на смелост").

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...