Новата носителка на най-важната френска литературната награда "Гонкур" е Брижит Жиро, съобщиха френските мадии. Тя е отличена за романа "Да живеем бързо", който е посветен на смъртта на съпруга й.

Жиро е 13-ата жена, печелила "Гонкур" в 120-годишната история на наградите. Преди нея, през 2016 г. Лейла Слимани спечели приза за романа си "Нежна песен".

Родената в Алжир Брижит Жиро живее в Лион. Макар да не е дебютант в литературата, тя е малко позната на широката публика. Работила е като преводачка, владее английски, немски и арабски.

Съпругът й Клод, чиято смърт е пренесена в романа "Да живеем бързо", е загинал при катастрофа с мотор преди повече от 20 години.

През 2007 г. Жиро печели "Гонкур" за новела с творбата си "L'amour est trеs surestimе" ("Любовта е надценена"), а през 2019 г. е финалист за наградата "Медичи" с романа "Jour de courage" ("Ден на смелост").

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков