БНР

Година след като напусна този свят големият литературен историк и критик Иван Сарандев, Домът паметник „Йордан Йовков“ в Добрич почете паметта му, за да да възроди всеотдайното дело на  професора.

Неговата монография „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и  с националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г. Професор Сарандев има още една монография, посветена на Йовков – „В света на „Старопланински легенди“. Той изследва творчеството на писателя с вещина и ерудиция, като посвещава голяма част от живота си на тази кауза. За това разказва в „Артефир“ главният музеен уредник на Дом паметник „Йордан Йовков“ в Добрич Кремена Митева.

“Нашето желание е да съхраним паметта дългогодишните връзки на учения с град Добрич и Добруджа. Известно е, че сред разностранните му изследователски интереси особено се открояват неговите трудове за Йордан Йовков, както и поредицата от литературни анкети, между които и анкета с поетесата Дора Габе и книга за нея.  Тези две имена винаги са се асоциирали с Добруджа. Те неизбежно срещат учения с Добрич и най-вече с Дом-паметник „Йордан Йовков“, тъй като в музея се съхраняват фондове за двамата писатели и са уредени експозициите "Йордан Йовков – мъдрият мълчаливец на българската литература“, “Дора Габе – дъщеря на равнината. Проф. Сарандев е сред специалистите, които преди 40 години консултират тематико-експозиционния план за първата постоянна експозиция, която предстои да бъде открита в тогавашния град Толбухин.

ИВАН САРАНДЕВ е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България.

  • ЖИВОТ С ИДИОТ

    Теодор Ушев: Идиотизмът превзема света

     „Живот с идиот“  живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан", казва аниматорът. 

„Времето никога не стига на тези, които се нуждаят от него. Но за тези, които обичат, трае вечно.“ 

Брам Стокър, ирландски писател, роден на 8 ноември преди 178 години

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

Кожата на руснаците

 

Отговорът на въпроса защо руснаците са фашисти? Прост е той, лесен: защото са народ, който няма достойнство. И изглежда, никога не е имал. Затова онези от руснаците, които искат да живеят с достойнство, руският народ и руската власт ги обявяват за предатели. И заедно ги прогонват… И заедно ги убиват…  

Един висок провал

 

Впечатления на един литератор от филма на Франсоа Озон „Чужденецът“...

 

 

 Благодат или помилване?

 

,„Помилване“ е сред най-важните, значими и ценни филми, появили се през тази година…