Френски документи поставят под съмнение дали останките в гроба на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс в Дръмклиф, Слиго, са неговите, съобщи „Гардиън”. Много е възможно костите да са били смесени с други при първоначалното му погребение във Франция.

Йейтс умира в хотел във Франция на 28 януари 1939 г. Погребението му е скромно и дискретно. Погребан е в гробището Roquebrune-Cap-Martin. Приживе Йейтс и съпругата му често обсъждали неговата смърт, като той категорично бил против шумното публично погребение. Според съпругата му точните му думи били: „Когато умра, погребете ме там горе и година по-късно, когато вестниците вече са забравили за мен, ме изкопайте и отнесете в Слиго”. Заради Втората световна война желанието му да бъде пренесен в родината му е изпълнено чак през септември 1948 г.

„The Irish Times” съобщи преди ден, че френските власти се съмняват, че е станало объркване на останките и това ставало ясно от кореспонденция между дипломати, които се занимавали с пренасянето на гроба. Документите били предадени на ирландското посолство в Париж миналия месец. Те били намерени в частния архив на бившия френски дипломат Жак Камий Пари – съпруг на дъщерята на Пол Клодел. Пари по-късно става първи генерален секретар на Съвета на Европа. Неговият син Даниел Пари е предал документите, свързани с Йeйтс на ирландското посолство. В един от тях се казва, че френски дипломати вярват, че останките на поета са „объркани с други кости”.

По ирония на съдбата човекът, отговарящ за процедурата по преместването, е Шон Макбрайд, който по онова време е министър на външните работи на Ирландия. Той е син на Мод Гон – музата на Йейтс, която 4 пъти му отказва брак, а години по-късно започва интимна връзка с него. По този повод поетът казва: „Трагедията на сексуалния акт е вечната девственост на душата”.

Най-близката жива роднина на Йейтс – внучката му Кейтриона, не е коментирала новината. През 1988 г., когато отново има съмнения, в писмо фамилията Йейтс обявява, че е удовлетворена и не изпитва никакво съмнение, че поетът е погребан в Дръмклиф.

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.