Марсел Пруст превръща сладките мадлен, потопени в чай, в символ на носталгията в своя магнум опус „По следите на изгубеното време“. Първоначално обаче Пруст е писал не за тях, а за препечени филийки с мед, който му навявали спомени от детството, съобщи „Гардиън“. Това става ясно от чернови на писателя, които ще бъдат публикувани тази седмица във Франция.
В първата чернова на монументалния си труд от 1907 г. Пруст пише за препечени филийки с мед. Във втората той ги поправя на бишкоти – двойно изпечени бисквити, които се използват най-вече за приготвяне на „Тирамису“. Чак в третата авторът споменава така известните мадленки. Парижката издателска къща „Saint-Peres“ ще пусне на книжния пазар специално издание с трите чернови, които са написани на ръка.
Потопените мадлени в чай играят основна роля в „По следите на изгубеното време“. Те показват как нещо простичко като вкус или аромат може да отключи паметта. Изразът мадленка на Пруст е използван във Франция и днес като нарицателно за нещо, което предизвиква спомени.
Пруст, роден през 1871 г., е виден представител на модернизма, той е и един от пионерите на метода поток на съзнанието. Повлиян е от философа Анри Бергсон.
