„Истинският рай е изгубеният рай.“

„За мен романът е не само равнинна психология, но и психология във времето.”

„Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума.”

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“

„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.“

„Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.“

„Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“

„Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“

„Нека оставим красивите жени на мъжете без въображение.“

„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.“

„Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.“

„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“

„Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.“

„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.”.

 „Само чрез изкуството можем да се издигнем над себе си и да видим през очите на другия.”

„Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с любима книга.”

„Любовта е място и време, което се измерва от сърцето.”

„Жената, която някой обича, рядко задоволява всичките му нужди, затова той я заменя с такава, която не обича.”

„Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно”.

„Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд”

„Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум”.

„Тези, които страдат от любов са, както казваме за някои инвалиди, своите собствени доктори.”

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“

„Да знаеш не винаги означава да попречиш.“

„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.“

„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

„Доброволната памет, която е най-вече памет на интелекта и на очите, ни дава от миналото само лица без истина.”

МАРСЕЛ ПРУСТ – френски писател, роден на 10 юли 1871 г. Известен е най-вече с монументалния си многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Според някои литературни критици той поставя началото на модерния роман - отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Искал е да обхване живота в движение и отклоненията на афективната памет. Той завещава неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, чийто единствен смисъл е изкуството. Творчеството му е задълбочен размисъл за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето.

Умира на 18 ноември 1922 г.

 

Коментари  

0 #1 nicolai stoinov 22-04-2017 05:36
Ok
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята