„Истинският рай е изгубеният рай.“

„За мен романът е не само равнинна психология, но и психология във времето.”

„Щастието е ползотворно за тялото, но мъката е това, което развива силата на ума.”

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“

„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.“

„Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже.“

„Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“

„Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“

„Нека оставим красивите жени на мъжете без въображение.“

„Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.“

„Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.“

„Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“

„Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва.“

„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.”.

 „Само чрез изкуството можем да се издигнем над себе си и да видим през очите на другия.”

„Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с любима книга.”

„Любовта е място и време, което се измерва от сърцето.”

„Жената, която някой обича, рядко задоволява всичките му нужди, затова той я заменя с такава, която не обича.”

„Щастието не служи за нищо друго, освен за да прави нещастието възможно”.

„Никога не трябва да се страхуваме да отидем прекалено далеч, защото истината лежи отвъд”

„Връзките, които ни обединяват с друг човек, съществуват само в нашия ум”.

„Тези, които страдат от любов са, както казваме за някои инвалиди, своите собствени доктори.”

„Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“

„Да знаеш не винаги означава да попречиш.“

„Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея.“

„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

„Доброволната памет, която е най-вече памет на интелекта и на очите, ни дава от миналото само лица без истина.”

МАРСЕЛ ПРУСТ – френски писател, роден на 10 юли 1871 г. Известен е най-вече с монументалния си многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Според някои литературни критици той поставя началото на модерния роман - отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Искал е да обхване живота в движение и отклоненията на афективната памет. Той завещава неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, чийто единствен смисъл е изкуството. Творчеството му е задълбочен размисъл за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето.

Умира на 18 ноември 1922 г.

 

Коментари  

0 #1 nicolai stoinov 22-04-2017 05:36
Ok
Цитиране

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.