ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"


Марлене Дитрих (Мария Магдалене Дитрих) - актриса, певица (1901 – 1992)

Произход: Германия, заможно семейство

Образование: Училище „Виктория-Зойзен“ в Берлин

Интереси: Музика, театър, поезия, кино

Постижения: Номинация за "Оскар" за ролята й във филма „Мароко“ (1930), Американският филмов институт я нарежда под Номер 9 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино

-------

 

„Аз съм от глава до пети обгърната с любов...”

Нормално е да не сте слушали тази песен – минаха повече от 90 години, откак Йозеф фон Щернберг направи „Синият ангел”, в който светът забеляза Марлене Дитрих и я обикна завинаги.

Тогава тя е на 30 – жената с най-красиви крака в Германия. Играе в кабарета, театри и филми, но световната слава я настига точно със „Синият ангел”. Сюжетът му не е нищо особено, но режисьорът е майстор, а актрисата приковава погледа на публиката.

„Марлене има редкия дар – казва колежката й Лили Дарвас – да стои неподвижно на сцената и да привлича цялото внимание. Тя сяда на пода и пали цигара, а публиката веднага забравя, че в пиесата има и други актьори. Изглежда като току-що излязла от картина на Модилиани и притежава най-важното качество за една звезда – да бъде велика, без да прави нищо специално.”

 Шефовете на немското студио UFA са ужасени от „Синият ангел“ и отказват на Марлене нов договор. Голяма грешка. Премиерата в Берлин ражда звезда, а „Берлинер цайтунг” пише: „Синият ангел” е първото истинско произведение на изкуството сред звуковите филми.”

На следващия ден актрисата заминава за САЩ. Вече има договор с „Парамаунт”, които искат да смачкат фасона на „MGM” и изкусителната шведка Грета Гарбо. Но какво правят двете звезди, докато компаниите им се конкурират? Ами Гарбо и Дитрих изкарват една любов помежду си. Не ги съдете – какво е животът без любов, както пее Марлене.

Мария Магдалене Дитрих се ражда през 1901 в Берлин. Марлене е компилация от първите две имена, която тя сама прави, когато е на 11. Момичето учи цигулка, но чупи китка и се хваща с театър и поезия, завършва престижно училище, става певица в кабаретен хор, водевилна актриса и играе малки роли в театъра. През 1923 е първата ѝ поява в киното, а на снимките се запознава с Рудолф Зибер, от когото има дъщеря. Тя живее със Зибер само няколко години, но никога не се развежда. 

След „Синият ангел”, само за пет години в САЩ, Дитрих снима шест филма с Щернберг и прави най-известните си роли в „Мароко”, „Русата Венера”, „Шанхай експрес”. В тях изгражда образа на фатална жена и славата на световна модна икона, става онази Марлене, чиито бурен, красив, романтичен и трагичен живот светът следи със затаен дъх още почти 60 години.

 „Ако няма любов, няма нищо”, пее Марлене през 1952. Не, всъщност пее тази песен цял живот. Любовта за нея е неистово търсене. Дали търси онзи Бог, контакта с когото губи, когато вижда на фронта свещеници и от двете страни да се молят за победата? Дали търси изгубения рано баща? Дали просто опитва да намери друга жива душа в самотата на Вселената? „Самосъжалението е забранено”, пише тя обаче в своята автобиография, озаглавена със стих на Гьоте: „Живота ми вземете без остатък”.

Е, взимат й го. Това започва рано, още в девическото училище. Буйната й младост минава след Голямата война в Германия, време и място, чиято атмосфера и досега се смята за наистина разпусната.

Марлене също живее като за последно, има всякакви връзки, а бракът не я спира. Завоеванията й стават все по-престижни, а тя наистина е завоевател. За мъжете е истинска жена – загадъчна, капризна, изкусителна и разкрепостена. За жените пък е истински мъж – силен, но нежен покровител.

Не знам дали любовта някога умира, но Марлене Дитрих доживя до над 90 – може би с идеята да я дочака най-после. Последно снима през 1979. Не успява да откаже на Дейвид Бауи и изпява „Просто жиголо”.

Това е време, когато за да надмогне телесните и душевни болки, тя се поддържа със силни обезболяващи и алкохол. После се оттегля окончателно в парижкия си апартамент с една прислужница. Твърдят, че през 1992 Марлене Дитрих казва: „Прекарахме си добре в този живот, да не прекаляваме”. И малко по-късно умира от бъбречна недостатъчност.

Не знаех, че и сините ангели умират като хората. Мислех, че си тръгват като цветята.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши!”

Робърт Хайнлайн, американски писател, роден на 7 юли преди 115 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си