Националният музикален театър ще открие премиерния си афиш за 2026 година с музикалната пиеса-изповед „Марлене Дитрих: Преследване на любовта“. Премиерата ще се състои на 19 февруари (четвъртък) от 19.00 ч. на камерната сцена на театъра, се казва в прессъобщението.

Спектакълът е вдъхновен от пиесата „Марлене се мести“ на Томас Шендел и е посветен на една от най-големите икони на киното от първата половина на ХХ век - Марлене Дитрих. Музиката е изградена от песни от нейния репертоар, вплетени в личен сценичен разказ, който разкрива човешките измерения зад легендата.

Режисьор на постановката е Иван Панев, а музикален ръководител – Дориан Молхов. По думите на Панев спектакълът стъпва върху фрагменти от бурния живот на Дитрих – живот, белязан от предизвикателства към социалните табута и от близки срещи с едни от най-значимите творци на своето време в литературата, киното и музиката.

„Марлене Дитрих: Преследване на любовта“ съзнателно се дистанцира от формата на традиционния биографичен спектакъл. Постановката търси „разкъсване на обвивката на легендата“, за да покаже една обикновена жена с необикновена жажда за живот и любов. В този прочит музиката не е просто изразно средство, а вътрешна опора и начин за общуване и преодоляване на граници.

В ролята на Марлене Дитрих влиза Людмила Козарева – едно от утвърдените имена на музикалната сцена. Сценичният ѝ образ преминава през различните етапи от живота на звездата – съзряване и възход, майчинство, любов, болезнени раздели, срещи със смъртта и способността да се изправяш след всяко падение. Неин сценичен партньор е младият актьор Александър Валериев.

Спектакълът може да бъде възприет както като музикална драма, така и като музикална нравствена комедия – в зависимост от гледната точка. Но независимо от интерпретацията, той носи силен емоционален заряд и обещава да провокира публиката, без да я оставя безучастна.

---

МАРЛЕНЕ ДИТРИХ - германско-американска актриса и певица, родена на 27 декември 1901 г. Започва кариерата си като кабаретна актриса през 20-те години в Берлин, където играе също в театъра и в неми филми. Ролята на Лола Лола в „Синият ангел“ (1930) й носи международна известност и тя заминава за Съединените щати, където се превръща в една от звездите на Холивуд. Филми като „Шанхай Експрес“ (1932) и „Желание“ (1936) утвърждават нейната репутация и я превръщат в една от най-скъпо платените актриси на своето време. Играе във филми на известни режисьори като Били Уайлдър, Фриц Ланг, Алфред Хичкок и Орсън Уелс – „Чуждестранна афера“, „Свидетел на обвинението“, „Сценична треска“, „Допир до злото“ и други.

Умира на 6 май 1992 г. в Париж

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове – домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.“

Фьодор Шаляпин, руски оперен певец, роден на 13 февруари преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова