Аактьорът Борис Луканов е починал на 86 години. Това съобщи министерството на културата на страницата си във "Фейсбук".

Луканов е завършил Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г. 18 години от кариерата му преминават в Народния театър.

БОРИС ЛУКАНОВ е роден на 15 юни 1936 г. в Ловеч. Самодеец в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Първата му роля е на Леополд Шубер в пиесата „Разлом“ на Борис Лавренов. Поставена е от учителя по български език и литература Трифон Хинов.

Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1954) и специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г.

Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 – 1961), Варненски общински театър Варна (1961 – 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Актьор на свободна практика от 2000 г. във „Варненския театър“ и в София. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов и др. Работи с най-добрите режисьори, сред които са Станчо Станчев, Ц. Цветков, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др.

Член на Съюз на артистите в България (1977) и Съюза на българските филмови дейци (1979).

Участва в 48 български игрални филма. Превъзходно играе ролите на видни и значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира на Майкъл Куин и Кристоф Ламбер.

През 2017 г. Луканов играе във филма „Вездесъщият" (2017).

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.