В читалнята на регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч на 23 октомври е открит кът с книгите на актьора Борис Луканов (1936 – 2023), съобщи пресцентъра на общината в Ловеч. Те са дарени по негово изрично желание, сподели присъстващата Иглика Луканова, дъщеря на актьора. Експозицията представя близо 800 книги от личната му библиотека, която съдържа около 1600 тома, като останалите са във фонда.

„Книгите са обработени и вече са със специален печат, който сочи, че са дарение от актьора Борис Луканов. Прави ми впечатление, че има толкова много книги на Джералд Даръл („За моето семейство и други животни“ . бел. ред.), явно актьорът е обичал животните", каза директорът на библиотеката Юлиана Цанева. Тя сподели, че са открили три издания на библията, като едното ще бъде реставрирано. Много от книгите са с автографи от авторите. „Чрез тази лична колекция вие ни допуснахте във вашия семеен свят, а сега това ще направят и ловешките читатели, за което благодарим“, обърна се към наследниците директорът Юлиана Цанева.

Експозицията е придружена с изложба от фотоси, която по-късно ще бъде ще бъде дигитализирана. Фотографиите припомнят най-популярните му роли в театъра и киното и са от биографичната книга „Монолози” с редактор Банко П. Банков. 

Борис Луканов е почетен гражданин на Ловеч от 27 януари 1983 г. с мотиви „за заслуги към театралното и филмово изкуство на страната и развитието на културния живот на града“. Той почина на 30 май 2023 г. на 86-годишна възраст, като до миналата година се снимаше в новите български продукции. Участвал е в над 50 филма, като „По дирята на безследно изчезналите“, „Мера според мера“, „Дело 205/1913“, „Борис I“, „Вездесъщият“, „Порталът“ и др.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.