БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Той беше сред най-талантливите и изявени актьори на своята генерация.
Ценен и обичан от публика и специалисти.
Извървя стръмен път от провинциалните театрални сцени – Толбухин и Варна – 1960–1982, преди да акостира в Народния театър „Иван Вазов“, където работи до 2000 г., за да стане след това актьор на свободна практика във Варна и София.
Роден е на 15 юни 1936 г. в Ловеч, където завършва и средно образование в Пълно смесено средно училище „Христо Кърпачев“, след което през 1959 г. и ВИТИЗ – сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „актьорско майсторство“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев.
Предпочитани са неговите театрални изяви в постановки на класици като Шекспир, Горки, Тургенев, Леонов, Рахманов, Молиер, Хауптман, Иван Радоев, Георги Джагаров...
Помнят се интерпретациите му под ръководството на Станчо Станчев, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов, в които се открояват естественост, дълбочинност, философска вглъбеност, характерни за съмишленик и партньор на режисьора в „Прокурорът“, „Чайка“, „Варвари“, „Буря“, „Нашествие“, „Пред залез слънце“, „Мизантроп“, „Неспокойна старост“, „Червено и кафяво“...
Борис Луканов става член на САБ през 1977 г., а на СБФД през 1979 г.
Заслужил артист е от 1979 г., почетен гражданин на Ловеч от 27 януари 1983 г.
От САБ получава награда за най-добра мъжка роля в пиесата „Прокурорът“ през 1977 г. на режисьора Станчо Станчев, а СБФД го премира за ролята на д-р Александър Пеев в сериала „Сами сред вълци“ на Зако Хеския през 1979 г.
За същата роля получава награда на следващата година и от Варненския кинофестивал.
В ТВ театър има 12 участия, сред които се открояват „Краят остава за вас“, 1979, на Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева, „Надморска височина“, 1984, на Емил Марков, реж. Орфей Цоков, „Делото „Опенхаймер“, 1988, на Хайнрих Кипхарт, реж. Андрей Аврамов, „Коловоз“, 1989, на Владимир Арро, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов, „Тяхната последна любов“, 1991, на Милко Милков и реж. Георги Аврамов...
Борис Луканов става широко известен и национално обичан след участието му в близо 50 филма и ТВ продукции...
Той е сред първите ни големи актьори, снимали се през демокрацията в западни продукции – САЩ – „Криза в Кремъл“, 1991, на Уйлям Байн, Италия – „Денят на свинята“, 1992, на Серджо Пачели, „Рекет“, 1997, на Луиджи Перели, „Йоан XXIII. Папата на мира“, 2002, на Джорджо Капитани, Франция – „Новите приключения на Арсен Люпен“, 18 серия, „Ерлок Шолмс се завръща“, 1995, на Ален Наум, „Версенжеторикс“, 2000, на Жак Дорфман, Испания – „Дали“, 1991, на Антони Рибас, а също в Украйна – „Път за никъде“, 1992, на Александра Муратова, без да забравяме българо-съветската продукция на Юлий Карасик от 1986 г. „Мъгливи брегове“...
У нас той има пълноценна и многостранна кариера, като първите му две участия са инцидентни – „Легенда за Паисий“, 1963, при учителя му Стефан Сърчаджиев, Йован Ристич и вторият епизод „Двете китари“, 1969, на легендарния сериал „На всеки километър“ на Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев, най-вероятно защото е сниман във Варна, където в местната баня анонимният човек на Деянов – актьорът е на 33 години – се среща с него...
От 1973 г. – безмълвен морски офицер в колоната на подсъдимите от Народния съд в „Като песен“ на Христо Писков и Ирина Акташева – Борис Луканов започва да снима системно и активно, в следващите пет десетилетия, като последното му участие в „Смирен“ на Светослав Драганов излиза малко преди смъртта му – на 10 февруари 2023 г....
Луканов на екран е най-силен и уверен, когато играе значими и важни исторически личности – проф. Цанков в „По дирята на безследно изчезналите“, 1977, на Маргарит Николов, румънският княз Карол в „Юлия Вревска“, 1978, на Никола Корабов, д-р Александър Пеев в „Сами сред вълци“, 1979, на Зако Хеския, ген.-лейтенант Маринов в „Ударът“, 1981, на Борислав Шаралиев, Гьорче Петров в „Мяра според мяра“, 1981, на Георги Дюлгеров, Васил Коларов в „Предупреждението“, 1982, на Хуан Антонио Бардем, същия образ създава и в ТВ постановката „Силни времена“ от 1980 г. на Кирил Василев, с режисьор Асен Траянов, д-р Кръстю Кръстев в „Дело № 205/1913“, 1984, на Киран Коларов, ген. Камбуров в „Кажи им, майко, да помнят“, 1984, на Орфей Цоков, кавхан Етх в „Борис Първи“, 1985, на Борислав Шаралиев, проф. Богдан Филов в „Ешелоните“, 1986, на Борислав Пунчев, Стефан Стамболов в „Мечтатели“, 1987, на Иван Андонов, бащата на Салвадор Дали в „Дали“, 1991, на Антони Рибас, посланик Богомолев в „Йоан XXIII. Папата на мира“, 2002, на Джорджо Капитани, Найден Геров в „Дякон Левски“, 2015, на Максим Генчев...
Борис Луканов запази енергията и виталността си до преклонна възраст.
Работи вдъхновено и създаде ярки образи в „Къщата“, 2004, на Андрей Кулев, гинекологът, във „Вездесъщият“, 2017, на Илиян Джевелеков, ген. Василоев, „Раят на Данте“, 2021, на Димитър Радев, Антон, в сериала „Порталът“, 2021, на Илиян Джевелеков, Слави Панайотов, в „Смирен“, 2023, на Светослав Драганов, бащата на Васил...
Почина в София на 30 май 2023 г.
Той бе пример за отговорно служене в храма на изкуството, един от последните мохикани на едно златно артистично поколение, гордост за България, за което вече ще си спомняме само с умиление и носталгия...
