Разговор на Огнян Стамболиев с проф. Юлиан Куюмджиев

Проф. д-р Юлиан Куюмджиев е музиколог, преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, преподава и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Главен редактор е на списание „Музикални хоризонти“ – издание на СБМТД. Автор е на монографиите „Многогласната литургия в българската музика (1878 – 30-те години на ХХ век)“ и „Христо Манолов“, на множество научни статии. Заедно със съпругата си проф. д-р Полина Куюмджиева създава „Речник на италианските музикални термини“ и „Немско-български/Българско-немски музикален речник“. В момента двамата завършват работата си над „Шестезичен музикален речник“. 

------

 

Уважаеми професор Куюмджиев, кое Ви накара да потърсите този ръкопис и да работите над издаването му. Каква е историята му и от кого го получихте?

- Ръкописът ми бе предоставен от Елиана Захариева – хоров диригент, племенница на Лазар Николов, на която той го завещава с изричното условие да го отвори 15 години след смъртта му. Лазар Николов не е бил убеден, че този ръкопис ще бъде публикуван, не го е писал с такава цел, но е документирал много важни събития от историята на българската музика, а и от историята на България през втората половина на миналия век.

Обемът на изданието (осъществено по проект на Музикалната академия в София) е твърде голям, над 400 страници. Това целият текст на ръкописа ли е или има съкращения?

- Текстът на Лазар Николов е изцяло съхранен с някои незначителни съкращения – кратки пасажи, които той изрично е отбелязал в текста с бележка да не се публикуват, ако все пак ръкописът бъде отпечатан. Запазили сме оригиналното заглавие на неговия ръкопис. В авторския текст има и много допълнителни бележки, които сме оставили на съответните места.

Как накратко бихте очертали мястото на Лазар Николов в нашата музика? Кои от неговите опуси са най-силни и кои харесвате най-много лично Вие?

Лазар Николов е една от основните фигури в българската музика в труден период от нейното развитие, когато се прави опит да се наложат идеологически рамки пред композиторите в духа на печално известното постановление на съветската компартия от 1948 г. Той успява да съхрани творческата си независимост и да създаде произведения, които очертават нови територии в българската музика. Трудно е да се определят най-силните му опуси, но, разбира се, не трябва да се пропуснат Концертът за струнен оркестър, Симфониите за 13  струнни инструмента, клавирните сонати, операта „Прикованият Прометей“, а през миналата година най-сетне видя бял свят и втората му опера „Чичовци“, която и сега звучи съвременно. Разбира се, не мога тук да изброя всички ярки произведения на Лазар Николов.

Защо той, макар и значим автор, не беше сред първите? Като чета „Разказа“, имам чувството, че се е чувствал като „вътрешен емигрант“ или „дисидент“. Защо?

- Лазар Николов е съзнавал, че не трябва да прави компромиси със съвестта и с творческите принципи, които следва. Ще цитирам откъс от книгата: „Явно бе, че за да заслужа по-добра участ, трябваше да платя прекалено висока цена, да продам личните си убеждения, да направя може би и някому зло, а аз не съм годен да се примиря с такова самоомърсяване“. Ето защо Лазар Николов в много случаи предпочита да премълчава, да не се конфронтира, но никога не се поддава на идеологическия натиск. За него най-важна остава творческата свобода, а за един човек на изкуството това наистина трябва да бъде водещото начало. Впрочем много от премълчаното през годините може да прочетем в тази книга. Същевременно той отхвърля възможността да гради кариера извън България, в спомените си отбелязва: „Писах преди всичко за българския слушател. Полагах усилия да стана тухла в сградата на българската музикална култура“.

През 50-години се заговори за новата българска музика. Константин Илиев, един от главните герои в тази книга, заедно с Лазар  Николов и още неколцина композитори, се оказаха извън канона.  Какво бихте казали сега за тях?

- Всъщност още в края на 40-те години по нов път – път извън канона – тръгват Константин Илиев и Лазар Николов. Те проправят този труден път с цената на отрицание, на забрани, на сплашване, на премълчаване … От средата на 60-те години към този процес се присъединяват и още някои, тогава млади композитори – например Васил Казанджиев, Иван Спасов, Георги Тутев... 

Лазар Николов е пределно откровен в този свой „Разказ за преживяното“. Този негов дневник, воден до 1988 година – жалко, че не е бил продължен, излиза след смъртта му. Но през 1996 г. излезе мемоарната му книга „Моят свят“ с интервюта, анкети и негови статии – портрети на част от големите имена в българската музикална култура, негови съвременници, с които е общувал като: Димитър Ненов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев, Георги Тутев, чието творчество той е ценял. Бил е в близък контакт с тези личности, но в „Разказа“, както се вижда, е пределно искрен и обективен….

Както вече подчертах, Лазар Николов не е писал този „Разказ“ с идеята и с желанието той да бъде публикуван. Затова е и максимално откровен в редица моменти, разкрива неизвестни страни от отношенията си със свои колеги, които показват тези отношения в непозната светлина. Заедно с това той винаги  съумява да отдели личните отношения от оценката за тяхното творчество. В книгата може да се прочетат немалко положителни думи за музиката на композитори, с които той не е бил в добри отношения или с които е на различни позиции, но същевременно цени високо определени техни произведения и не крие това. А този текст, пак напомням, не е бил предназначен за публикуване, така че тези оценки не са конюнктурни, не са правени за извличане на някакви облаги – това е изцяло чуждо на Лазар Николов.  

Всъщност, този Дневник  е една лична, но и обективна история на българската музикална култура от 40-те до края на 80-те години на миналото столетие, един богат откъм събития и личности. И тук може да се каже, че Лазар Николов не спестява истината – и доброто и не толкова доброто в музикалния и културния ни живот.

- Подобно на литературния критик Борис Делчев, той ни остави Дневник, който би смутил и дори подразнил и днес мнозина….

Това наистина е своеобразна история на българската музика от втората половина на миналия век – период, който все още не е достатъчно познат и изследван, период, чийто прочит все още нерядко е белязан от шаблоните на миналото. Така че книгата на Лазар Николов е изключително ценна с неговия поглед върху развитието на българската музика – поглед, който се основава върху личното участие на композитора в тези процеси. Тя е изключително важен извор за бъдещи музикалноисторически изследвания.

С какво трудности се сблъскахте при редактирането на тези 8 обемисти тетрадки? Виждам, че сте направили и справки за всички споменати от Лазар Николов имена от един дълъг период.

- Тази е четвъртата книга, свързана с Лазар Николов, над която работих. През 2002 година редактирах неиздадената дотогава монография на Константин Илиев за него – Лазар Николов беше още жив, с негова помощ изготвих и цялостен списък на творчеството му. През 2005 година осъществих публикуването на писмата между Лазар Николов и Константин Илиев. А  през 2017 година направих книга  с неизвестни дотогава документи от личния му архив – „Страници от архива“, които ми бяха предоставени от неговата съпруга Ханя Николова – всъщност тя ме помоли тези документи да видят бял свят. „Разказ за преживяното“, разбира се, е най-големият ръкопис на Лазар Николов, върху който съм работил. Много съм благодарен на Жени Христозова за съвместната ни работа по текста. Впрочем и двамата сме родени в Бургас – родния град на композитора.

Почеркът на Лазар Николов е много четлив, така че трудности от такъв характер не съм имал. Но в неговия „Разказ“са споменати много имена, факти, произведения, публикации, голяма част от които днес са слабо известни или направо неизвестни и които трябваше да бъдат уточнени, да бъдат въведени бележки за тях, за да може тези, които четат книгата, особено по-младите, да получат нужната допълнителна информация. Необходимо бе да се направят връзки и с други важни текстове на Лазар Николов – с книги и статии от него, с писмата между него и Константин Илиев и пр.

След Промяната, през 90-те години за около 7 години Лазар Николов беше председател на Съюза на композиторите (този Съюз, който преди това го е карал да преживява и неприятни моменти!). Защо според  Вас той не продължава този Дневник?

- Това е нещо, за което нямам обяснение. В края на обемния ръкопис – през ноември 1988 година, той пише, че съжалява, че трябва да приключи работата си над спомените. Това е негово решение и едва ли някога ще разберем причините Лазар Николов да не продължи своя „Разказ“. А иначе безспорно би било интересно да знае оценката му за времето, в което е бил председател на Съюза от 1992 до 1999 година.

През изминалите десетилетия ние познавахме доста от големите наши музиканти, композитори, диригенти. Сега в Дневника ги виждаме не само като големи творци, но и отблизо в човешки план, с техните добри и не толкова добри страни. Според Вас, правилно ли е постъпил Лазар Николов?  Не са ли смущаващи някои от тези разкрития? Както виждаме доста сложни са били отношенията дори с Константин Илиев, с когото са били близки в естетическите си търсения?

В „Разказ за преживяното“ Константин Илиев е една от главните фигури, много страници са посветени на него и на отношенията между него и Лазар Николов. Тези отношения наистина са били сложни, преминали са през различни етапи, през противоречия. Аз самият бях изненадан от немалко страници в ръкописа.  Но пак ще подчертая – Лазар Николов винаги изтъква ролята на Константин Илиев за своето творческо развитие. Многократно му изказва благодарност както за наученото от него – той дори приема, че може да бъде определен като негов „ученик“, така и за изпълненията на негови произведения от Константин Илиев. Лазар Николов не си позволява никога да смесва личните си противоречия с Константин Илиев – а такива със сигурност са съществували – с оценката си за неговата музика и за диригентското му изкуство. А да се разграничат двете неща е способност, която рядко се среща. Лазар Николов несъмнено я притежава. Изобщо честността – човешката и творческата – е водещият принцип, която се откроява в  страниците на „Разказ за преживяното“.

 

П.П. На 19 май събранието на секция „Музиколози“ в Съюза на българските композитори отличи със Специалната награда проф. д-р Юлиан Куюмджиев за тази книга. А на 26 юни книгата ще бъде представена в Съюза на българските композитори в рамките на международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.