СИЛВИЯ ТИХОЛОВА, Програма "Христо Ботев"

Във всяка национална музикална култура се раждат творчески личности с мисия. Немного на брой, но тяхната роля е да изтъкат от нишката на духа онази безценна материя, от която се създават колосални по същество пронизващи пространството, фино вибриращи музикални творения. Техните произведения принадлежат на световната музикална обител и на всички, които я населяват, но същевременно те са духовния белег, творческото присъствие в съвременността на една нация.

Композиторът Лазар Николов (1922 - 2005) е една такава личност и мястото му в българската музика в тази нейна част, която принадлежи към съвременно мислещия свят е отдавна стабилно заето. Това става по мъчителния трънлив път не само на този, който създава изкуство с нов език и мислене, но и на творец, обречен да живее и се развива в атмосферата на пълен контрол на идеологическата машина над художественото мислене.

Още началните творчески стъпки разграничават рязко композитора Лазар Николов от прокламираната естетика на социалистическия реализъм, затова пък те съвпадат с най-острите и брутални опити да се наложат нейните норми, като се задуши всяка проява в друга посока. Не е възможно тези непонятни днес действия за осъждане и отхвърляне на творбите на един млад композитор и неговото публично порицаване през 50-те години на миналия век, да не оставят отпечатък за цял живот.

Със силата на творческия дух той продължава без колебание в избраната посока, като тази сила винаги е готова да се противопостави на абсурда, но точно там е и нейната болезнена уязвимост, да приеме отсъствието на логика и смисъл в насилието. Благодарение на един кръг предани на съвременното изкуство български музиканти, диригенти, изпълнители на камерна музика, голяма част от творбите на Лазар Николов имат своите запомнящи се премиери и звучат на не малко концерти, без да имат официалната поддръжка в такава степен, каквато са имали други негови колеги.

С качеството на своето творчество, в което влизат шест симфонии, ораторията "Прикования Прометей" по Есхил и операта "Чичовци" по Иван Вазов, два концерта за пиано и концерт за цигулка, много камерни произведения, между които три струнни квартета, девет сонати за пиано и за различни други инструменти, за разнообразни камерни ансамбли Лазар Николов се налага в композиторското съсловие, твърде многобройно и различно по състав в последните няколко десетилетия на 20 век, когато идеологическия натиск не е вече така открит и непримирим с друг начин на композиране и естетика. През 1984 г. получава Голямата награда на СБК и званието народен артист. След политическата промяна през 89-а година е избран и за председател на СБК. През цялото време преподава дисциплината "Четене на партитури" в Музикалната академия. Зад този не толкова богат на външни събития живот, които да го поставят сред най-значимите фигури на съвременното ни изкуство, композиторът Лазар Николов тихо и неотклонно тъче нишката на своето творчество, в което с духа си стига звездите.

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата