На 26 февруари от 18 ч. в Централния дом на Съюза на архитектите в България на ул. "Кракра" №11 в столицата ще бъде представена новата книга на проф. д-р Юлиан Куюмджиев със заглавие "Архивът на Димитър Ненов в Дрезден", съобщи БНР. По същото време ще бъде открита изложба, посветена на архитекта Димитър Ненов, а проф. Ромео Смилков и Михаела Михайлова ще изпълнят клавирни пиеси, създадени от Ненов по време на обучението му във Висшето техническо училище в столицата на Саксония в периода 1920/1927 г.
За да състави това издание, подкрепено от Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", музикологът проф. Куюмджиев се рови в студентските архиви на дрезденския Технически университет и в Научния архив на БАН. Целта му е "да бъде осветлена спецификата на този ранен житейски и творчески период на Димитър Ненов през призмата на документите от следването му". Непознатият досега фонд е ценен извор на познание за формирането на българина като архитект, пианист и композитор.
Книгата ще бъде представена и в рамките на фестивала "Мартенски музикални дни" на 25 февруари в Русе.
В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" проф. Юлиан Куюмджиев разказа за интереса си и някои открития по време на изследването на архивите. Чуйте ТУК
ДИМИТЪР НЕНОВ е пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик, роден на 19 декември 1901 г. в Разград. На 6-годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години изучава архитектура. Занимава се и с философия, литература, история на изкуството, математика и физика. Същевременно учи пиано при Карл Фелинг (Karl Fehling) и теория и композиция в консерваторията в Дрезден при Теодор Блумер (Theodor Blumer) и П. Битнер (Paul Bitner). Музикален ръководител на балета „Теа Джолис (Thea-Jolles-Ballett)“ (1925 – 1927). След като завършва архитектура през 1927 г., се завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927 – 1929) е в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай след Чирпанското земетресение 1928 г. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково.
Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония 1. Автор е и на симфоничната поема – „Коледа“ (1938 – 1939) и симфоничната сюита „Тракия“ (1940). Едни от най-ранните му пиеси са „Ноктюрно“, „Етюд“ и „Рондо“.
Умира на 30 август 1951 г.
