До Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

от проф. д-р Юлиан Куюмджиев

преподавател в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"− Пловдив

Уважаеми господин министър,

С настоящото писмо Ви уведомявам, че се отказвам от по-нататъшното си участие в Националното състезание "Ключът на музиката", организирано от МОН, като председател на Националната комисия.

Писах Ви на 6 март, но Вие нито ме приехте, нито ми отговорихте, нито потърсихте начин да се свържете с мен. Вярно е, че аз съм обикновен професор, а Вие – министър. Но все пак Вие сте съвсем наясно със случая.

През 2017 година аз не гласувах за присъждането на званието "Почетен доктор" на АМТИИ на г-жа Менда Стоянова. Изказах и публично мнението си. Не бих го променил и сега. Титлата "Почетен доктор" е несъвместима с политическото нагаждачество.

Преди една година бях наказан с "Предупреждение за уволнение". Тогава Ваш зам.-министър подписа писмо от името на МОН, в което се твърди, че министерството е "извършило проверка" по подаден от мен сигнал. Всъщност проверка нямаше, но на 13 април м.г. аз вече бях наказан. Саморазправа с този, който е дръзнал да се усъмни в "непогрешимостта" на ректора. По-късно Вие назначихте проверка и тя установи нарушения в АМТИИ, които Вие изнесохте на 11 май м.г. по време на парламентарния контрол. Но аз продължавах да бъда наказан. И едва в края на май "великодушно" наказанието беше отменено, но не защото съм прав, а защото... нямам други нарушения.

Сега отново съм наказан с предупреждение за уволнение (за втори път в рамките на по-малко от година). Този път ("случайно") и на съпругата ми е наложено същото наказание. Впрочем тя също не е гласувала за г-жа Менда Стоянова. И двамата не сме изслушани преди налагането на наказанието, макар че по Кодекса на труда това е задължение на работодателя.

Наказанията са ни наложени не за да уплашат нас, а за да сплашат останалите. Това означава, че се връщаме доста години назад – във време, което сега се изучава като част от българската история.

Явно Вие не искате да се ангажирате с прекратяването на тази саморазправа и у мен остава усещането, че над ректора има политически чадър. Зная, че ще ми отговорите – има академична автономия. Но академичната автономия не означава нито ректорът да има абсолютна власт, нито академичните норми да обслужват политическата конюнктура.         

Ето защо аз не виждам основание да продължа работата си в Националната комисия на Националното състезание "Ключът на музиката", чийто последен кръг ще се проведе в АМТИИ на 23 и 24 март. Вече седма година съм председател на тази комисия (през последните две назначен със заповед от Вас) и имам принос в организацията и провеждането му. Включен съм като председател не за да си правя биография, каквато имам, а защото притежавам необходимия професионализъм и компетентност.

Може би сега вече ще бъда отстранен от АМТИИ за "уронване  престижа" на академията. (Но по-важното е, че в нея ще остане портретът на г-жа Менда Стоянова...). 

Искам обаче да Ви обърна внимание, че между престижа на едно висше училище и престижа на неговия ректор има разлика. Понякога доста

голяма.

 

22 март 2019 г.

                                                                  Проф. д-р Юлиан Куюмджиев

БЕЛ. РЕД.

Пловдивската академия за за музикално, танцово и изобразително изкуство преди дни произведе депутата от ГЕРБ Менда Стоянова (избрана в Пловдив и шеф на парламентарната бюджетна комисия) в почетен доктор хонорис кауза. Заслугата й била, че уредила академията с 1,1 млн. лв. за ремонт на сградата на академията. Стоянова не е дала лични пари, а на данъкоплатците и реално те заслужават почетната титла, а не тя.

 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...